МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ - стр. 1

МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ -стр. 2
(долмени в Сакар и Източни Родопи)

МЕГАЛИТИ В ГЪРЦИЯ

МЕГАЛИТИ В ТУРЦИЯ

Сн. Любомир Цонев 2004г.

Сн. Любомир Цонев 2004г.

Сн. Любомир Цонев 2004г.

Ливадата с побития камък. На заден план - село Побит камък. Сн. Любомир Цонев 2004г.

ГОРЕ

Местоположение

Южно от Велинград, северозападно от гр. Сърница, на левия бряг на река Доспатска – сред широка поляна в землището на с. Побит камък.

Локализация

Азимутална ориентация

Информация

Менхироподобна скала се издига самотно сред широка крайречна поляна. Височината й е около 3.50-4м. Впечатляват (1) нейната загладена повърхност и (2) нейната реалистична фалосовидна форма, особено в горната половина.

Особености

За да я наречем със сигурност менхир ("побит камък" „забит голям каменен къс”), обаче, са нужни още 2 проучвания:
(а) Геоложки сондажи, които да проследят скалата в дълбочина. Възможно е камъкът да не е менхир в строгия смисъл, но все пак геоложки формиран издатък от матерната скала, дооформен от човешка ръка. Едва ли древният човек би се отказал от природно създаден скален пик, който може да ползва наготово във функцията на менхир. Ако е така, ще ни трябва нов термин за подобен род обекти, напр. скално-изсечен менхир.

Вид и хронология

Скално-изсечен менхир.

История

Опазване

Ливадата вече е парцелирана с огради, т.е. разделена е между селяните от с. Побит камък. Проблемът е да се осигури запазването й със собственника на участъка, където попада паметникът. От североизток се забелязват отцепени парчета от камъка – рушенето не бива да продължава. Добре е обектът да запази статута си отпреди 40 години като природна забележителност. А ако археологични разкопки покажат нещо повече – да се популяризира и като паметник на праисторическата култура.

Издирил, проверил

Любомир Цонев, 2005 г.

Литература

Като природен обект скалата при с. Побит камък е описана в книгата:
М.Чолев, П.Петров, А.Шопова, Ив.Ангелов „Чепински край. Велинград”, изд. Хр.Г.Данов, Пловдив 1968.

Като археологичен обект я тълкува Интернет-публикацията:
Любомир Цонев "Едно предпазливо археологично откритие северозападно от язовир Доспат". Линк.