Нашето отечество България
Съвременни данни за броя на оцелелите мегалити на Балканите
Балканският полуостров е кръстопът на множество културни явления и влияния, включително на мегалитните. Географски най-близките взаимодействия са възможни със следните мегалитните ареали: на запад – о-в Малта и Западното Средиземноморие, на североизток- Кавказ, Армения и Урал, на югоизток – Йордания.
Сега ще се спрем по-подробно на отделните видове мегалитни обекти в рамките на Балканския полуостров, включително и Егейския архипелаг.
Менхири
В България: Поне 20 индивидуални менхира, 50-тина менхира, които са групирани в кромлехи, а също така поне 300 менхира в района на Плиска, които образуват както безредни групи, така и правилни правоъгълни решетки от грамадни и груби скални блокове.
Изолирани менхири има: (1-4) при селата Староселци, Петокладенци и Стежерово, Плевенско; (5) край с.Кайнарджа, Силистренско; (6) до с. Оряхово, Сакар пл. /т.н. Чучул камък/; (7) евентуално втори, по-малък, който произхожда от същото село, но е пренесен пред музея в Хасково; (8) християнизиран менхир при с.Червен брег, Дупнишко; (9) християнизиран менхир при с. Горни Богров, Софийско; (10) в Същинска Средна гора над гр. Стрелча; (11) при с.Свежен до вр.Братан, Сърнена Средна гора; (12-14?) по възвишенията северозападно от с.Хасковски минерални бани; (15) 1 менхир в гробището на с.Хлябово, Северен Сакар..
Менхири, забити в кръг (кромлехи), има: (1) при с.Долни Главанак край Маджарово, Изт. Родопи; (2) при с.Старо Железаре, Пловдивско; (3) около долмен край с. Планиново, Южен Сакар; (4) около долмен, който от с.Изворово, Южен Сакар, е пренесен до музея в Хасково; (5) край с.Баня по северния склон на нос Емине.
В Турция: Възгледите на екипа на сайта за побитите камъни край Одрин, представяни от турски археолози за менхири, през 2016 претърпяха сериозна РЕВИЗИЯ! Новата ни позиция е изложена в статията ПРАИСТОРИЧЕСКИ МЕНХИРИ ИЛИ СРЕДНОВЕКОВНИ ИСЛЯМСКИ НАДГРОБИЯ - НЕРЕШЕН ПРОБЛЕМ НА БАЛКАНИТЕ, която можете да изтеглите от сайта ни чрез този линк.
В Гърция: 5-6 индивидуални менхира в Атика, Пелопонес и на о-в Наксос (вж. тук картата на целия Балкански п-в).
Долмени
В България: около 250 долмена и долменоподобни обекти. Разположени са главно в три ареала: Странджа, Сакар и Източни Родопи. В литературата има съобщения за долмени в Източна Стара планина (около Котел и село Тича), които са разрушени в първата половина на ХХ в. и днес вече не могат да се проверят. Подобно е положението с Централна и Източна Средна гора.
Полезно е да разграничим в българска Странджа три района: /А/ източен (Черноморското крайбрежие и парк Странджа); /Б/ централен (селата Евренозово, Граничар, Горно и Долно Ябълково, Белеврен, Кирово, Варовник) и /В/ западен (Дервентски възвишения - селата Крайново, Голям Дервент, Лесово).
В източния район има само 3-4 относително запазени долмена (еднокамерни, отхлупени, без фасади) в обхвата на Маслен нос. Долмените в парк Странджа са силно разрушени.
В централния район са най-запазените, големи и сложни долмени – двукамерни, често с дромос, но без развити фасади.
В западния район съжителстват както добре изработени долмени (Г. Дервент), така и крайно примитивни (Крайново).
Сакар планина е удобно да се разглежда в 2 зони – северна и южна. В северен Сакар са запазени много повече, по-интересни и разнообразни долмени, отколкото в южен Сакар. В Сакар се срещат долмени със скосени трапецовидни напречни стени, каквито няма в Странджа.
В Родопите долмените не образуват единен ансамбъл, а се разпадат на многобройни малки групи. Срещат се предимно в източната част (до с. Остър камък, до с.Хасковски минерални бани, около селата Железино и Плевун, до с.Черничево). В литературата и интернет има съобщения за долмени, забелязани в централната част (до вр. Момчил; до с.Буйново), които трябва да се проверят с по-висока надеждност.
В турска Странджа: вероятно стотина долмена, северно от паралела на град Лалапаша.
В Гърция: 10-15 долмена: в южните склонове на Източни Родопи (край селата Руса, Котроня и Кила), на о-в Самотраки, в Атика - при с. Димини, недалеч от Лариса, на Егейския бряг, и на о-в Наксос (Цикладите).
Клик върху изображението ще го увеличи.
Клик върху изображението ще го увеличи.
Мегалитни кръгове от плочи (Stoneplatescircles)
Засега сме регистрирали следните плочести кръгове в България: (1) в резервата Яйлата, Камен бряг; (2) около могила с три гроба при с.Дражево, северно от Зайчи връх, Кабиле; (3) около могилно погребение при с.Българска поляна, Северен Сакар; (4) около долмена при с.Железино, Източни Родопи; (5) в местността Туричка куля по билото южно от Сини връх в района на светилището Белинташ; (6-7) два кръга в Смолянско.
Квази-мегалити: мегалити, комбинирани със зидария или със скално изсичане
Засега сме регистрирали следните квази-мегалити със зидария в България: (1) подземен храм-кладенец при с.Гърло, Брезнишко; (2) гробница при с.Врани кон край Омуртаг; (3) скално-изсечени двукамерни долмени с капаци в Яйлата до с.Камен бряг; (4) гробница при с.Божурец, Каварненско; (5) гробница при с.Богданово до гр. Средец/Грудово/, Бургаско; (6) гробница с дромос в Нанина могила при с.Мъглиж, Казалнъшко; (7) гробница край с.Черничино до гр.Маджарово, Изт. Родопи; (8) гробница при с. Ружица край гр.Болярово, Ямболско; (9) скално-изсечен долмен с лицева стена с лицев отвор в местн. Евджика при с.Хлябово, Северен Сакар; (10) тракийска гробница в местн. Пропада край Малко Търново; (11) тракийска гробница в местн. Мишкова нива край Малко Търново.
Квази-мегалити: циклопски зидове
Досега сме регистрирали циклопски зидове на следните места в България: (1) в стените на тракийския град Хелис в резервата Сборяново край Исперих; (2) в обект Солницата край Провадия; (3) по скалистия гребен северно от с.Скала, община Сунгурларе; (4) на Зайчи връх в археологическия резерват Кабиле до Ямбол; (5) при тракийския град Додопара на Манастирските възвишения западно от Елхово, Ямболско; (6) в крепостта Устра при с.Устрен до Джебел; (7) в крепостта Гацово кале край Батак; (8) на Небет тепе – Пловдив; (9) на вр.Кози грамади в Същинска Средна гора над Старосел.
[Текстът е създаден в 2009 и актуализиран в 2016г. – Л.Цонев ©]