МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ

МЕГАЛИТИ В ГЪРЦИЯ

МЕГАЛИТИ В ТУРЦИЯ

Идеята за проекта „Балкански мегалити” се оформи постепенно в интервала 2003-2009г. Двама физици – Любомир Цонев от Института по физика на твърдото тяло и Димитър Колев от Института по астрономия към БАН – успяха по своя инициатива и със собствени средства да съберат голямо количество съвременни данни за мегалитните паметници по днешните български земи.
Мегалитите у нас са били изучавани от братя Шкорпил и Г.Бончев в началото на ХХ в., от Васил Миков, Петър Делев, Иван Панайотов, Иван Венедиков и Александър Фол в средата на ХХ в., за да се стигне до Даниела Агре и Георги Нехризов в края на ХХ и началото на ХХІ век. Направеното е много, но не е достатъчно.

Твърде различни фактори - несъвършеното географско описание на местоположението в обзорните статии и книги, честите промени в и без това несигурните имена на местности и села, непрекъснатите разрушения, крайграничната психоза, криворазбраната предпазливост срещу иманярски набези и т.н. - са довели днес нещата дотам, че един българин с интереси в древната история много трудно може да поразгледа лично тези обекти, да им се възхити и да поразмисли върху техните хилядолетни послания. Десетки и стотици обекти са изгубени физически, от разруха, но немалко, може би десетки, са изгубени условно, т.е. поради обективно неточните или съзнателно огрубени данни за местоположеннието им всяка експедиция трябва да ги открива наново. Крайно време е координатите да се дават модерно, т.е. еднозначно - например чрез GPS - и да се публикуват. Не съществува и достатъчно надежден обзор върху тези паметници, който да дава сведения за актуалното им състояние. Въпреки усилията на мнозина учени, мегалитните паметници и до днес не са достатъчно популярни сред широките слоеве на населението у нас.

Практически никакви грижи не се полагат от държавата и общините за реставрация на обектите, а много често след археологичните разкопки обектите не се укрепват подходящо и се изоставят съвсем беззащитни срещу ерозията.

Същевременно постепенно Л.Цонев и Д.Колев почнаха да трупат сведения за мегалити и в съседни страни – Турция и Гърция. Така стана ясно, че в тези три страни попадат части от едно общо древно мегалитно огнище, което – за да бъде разбрано и изучено – трябва да се схваща като балканско, а не българско или турско или гръцко. През ХХ в. нашите археолози и историци го наричат тракийско, понеже ядрото му е в Източна Тракия. Но тъй като мегалитните паметници са пръснати – макар и по нарядко – и извън тази територия, по-добре е да говорим за Балканско мегалитно огнище или Балканско огнище на мегалитната култура. Това принципно схващане даде името на проекта и сайта: „Балкански мегалити”.

Накрая е полезно да отбележим, че авторите Л.Цонев и Д.Колев ще си сътрудничат с всеки доброжелателен българин и наистина са получили помощ от мнозина – имената им даваме тук в специален списък, който ще бъде осъвременяван непрекъснато. Същевременно въпреки всичките си усилия авторите не могат поне засега да намерят подкрепа в средите на съвременните български археолози, които имат отношение към мегалитната тема. Авторите ще продължат да работят по проекта по свой личен почин, без да разчитат на институционална подкрепа. Ако все пак някога тя се появи – ще бъде добре дошла.