МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ

МЕГАЛИТИ В ГЪРЦИЯ

МЕГАЛИТИ В ТУРЦИЯ

(І)
Идеята за проекта „Балкански мегалити” се оформи постепенно в интервала 2000-2009 г. Тя, обаче, има европейска предистория.

В началото на 80-те години на ХХ век видни специалисти от цял свят в областта на археоастрономията и културната астрономия инициират провеждането на конференции, посветени на тази тематика, приблизително на всеки 4 години. Първата от тях Oxford I е проведена в Оксфорд (Англия) през 1981 г. и дава името на поредицата Oxford Conferences on archaeoastronomy and cultural astronomy (Оксфордски конференции по археоастрономия и астрономия в културата).

През 1992 г. в Страсбург (Франция) възниква идеята да се създаде Европейско Дружество за Астрономия в Културата (официалното название е на френски език: Société Européenne pour l’Astronomie dans la Culture – SEAC; на английски: European Society for Astronomy in Culture), което да провежда ежегодни конференции.

През 1993 г. Стара Загора става домакин на поредния Oxford IV - конгрес на една широка научна общност от археолози, антрополози и астрономи от Европа и Америка. Решено е да се използва присъствието на европейските учени и да се учреди същата година замисленото още в 1992 г. Европейско Дружество за Астрономия в Културата. За място на събитието е избран град Смолян, а организацията на научния форум SEAC I – 1993 е поверена на Института по астрономия с Национална астрономична обсерватория „Рожен” при БАН. Организационният комитет е в състав: д-р Владимир Дерменджиев (председател), д-р Димитър Колев и Веселина Колева (членове). Материалите и докладите са публикувани в сборника Astronomical traditions in Past Cultures = Астрономически традиции в древните култури под редакцията на Веселина Колева и Димитър Колев. Провеждането на двата интердисциплинарни научни форума Oxford IV и SEAC I през 1993 в България не е случайно, а е признание за дотогавашния български принос към утвърждаването на тази тематика. През 1988 г. България бе провела в гр. Толбухин (дн. Добрич) „Първи национален симпозиум по Археоастрономия и Етноастрономия“, с широко участие на наши и чуждестранни учени, а наши астрономи бяха участвали в оксфордските форуми преди 1993 г. Симпозиумът в гр.Толбухин стана уникално за България събитие, което демонстрира интереса на българските астрономи и археолози към български обекти с археоастрономични характеристики, включително и мегалити. От 1993 г. нататък Оксфордските конференции продължават да се провеждат през 4-годишен интервал, а SEAC започва отделна поредица ежегодни конференции - SEAC Conferences.

(ІІ)
Български учени са редовни участници в годишните срещи на SEAC, а установените контакти доведоха и до организиране на съвместни експедиции. Испански археоастрономи от екипа на д-р Хуан Белмонте от Института по астрофизика на Канарите (ИАК) отдавна изучават ориентацията на най-масовите мегалити – долмените – в целия средиземноморски район. Затова бе естествено с тяхно участие и по тяхната методика да се изследват и долмените в България.

През март 2006 г., финансирана по проект на испанските колеги и с участието на д-р Антонио Сезар Гонзалес-Гарсия от ИАК, Димитър Колев и Веселина Колева от ИА с НАО, се провежда ПЪРВАТА експедиция по източната половина на българска Странджа с цел да се регистрират местоположението и азимуталната ориентация на оцелелите там до днес долмени. Резултатите са добри, но неизчерпателни като обем (посетени са 33 долмена).
Затова през юни-юли 2008 г., отново финансирана от испанския проект и с участието на А. С. Гонзалес-Гарсия и Димитър Колев, се провежда ВТОРАТА подобна експедиция. В нея се включва и Любомир Цонев от Института по физика на твърдото тяло при БАН, който от 2003 г. провежда самостоятелни проучвания по българските мегалити. Тази кампания цели да обхване Централна и Западна Странджа (Дервентски възвишения), а също така да започне проучване и в Сакар планина и Източните Родопи. В тази кампания като водач за Централна Странджа участва Светослав Соловьов (Бургас).
През лятото на 2011 г. Институтът по астрономия при БАН финансира и направи възможно провеждането на ТРЕТАТА и засега последна от тази поредица модерни мегалитни експедиции в България, която допълни познанията ни за Сакар планина и Източните Родопи. Участници: Д.Колев и Л.Цонев. Като водачи се включиха Янко Динчев (Пловдив) и Костадин Кьосев (Любимец). Тя също не можа да изчерпи наличните мегалитни паметници в България. За втората (2008) и третата (2011) експедиции Институтът по астрономия даде логистична подкрепа (автомобил и шофьор – Стоян Грибачев от НАО “Рожен”, Смолян).

(ІІІ)
До 2006 г. подобни изследвания в България изобщо не са провеждани. Мегалитите у нас са били изучавани от братя Шкорпил и Г.Бончев в началото на ХХ в., от Васил Миков, Петър Делев, Иван Панайотов, Иван Венедиков и Александър Фол в средата на ХХ в., за да се стигне до Даниела Агре и Георги Нехризов в края на ХХ и началото на ХХІ век. Направеното е много, но не е достатъчно. Различни фактори - несъвършеното географско описание на местоположението в обзорните статии и книги, честите промени в и без това несигурните имена на местности и села, непрекъснатите разрушения, крайграничната психоза, криворазбраната предпазливост срещу иманярски набези и т.н. - са довели днес нещата дотам, че един българин с интереси в древната история много трудно може да разгледа лично тези обекти. Десетки или стотици обекти са изгубени физически, от разруха, но немалко, може би също десетки или стотици, са изгубени условно, т.е. поради обективно неточните или съзнателно огрубени данни за местоположението им. Не съществува достатъчно надежден модерен обзор върху тези паметници, който да дава сведения за разположението им (GPS). Това налага всяка експедиция да ги открива наново.

Наред с натрупването на голямо количество съвременни данниза мегалитните паметници по днешните български земи, Л.Цонев и Д.Колев почват да събират сведения за мегалити и в съседни страни – Турция и Гърция. Така става ясно, че в тези три страни попадат части от едно общо древно мегалитно огнище, което – за да бъде разбрано и изучено – трябва да се схваща като Балканско огнище на мегалитната култура, а не като българско или турско или гръцко. Това принципно схващане даде името на проекта „Балкански мегалити”. Събраните и обработени данни – макар и все още непълни – дадоха повод и възможност за провеждане на Първи симпозиум „Мегалити на Балканите”, София, март 2009. Тогава именно се ражда идеята и започва с подкрепата на Велин Стойчев изграждането на настоящия сайт за балканските мегалити. Създадена бе и фотоизложба „Мегалитите на Балканите” (условно EXPO-1), показана досега в София, Ямбол (2008), Пловдив, Велинград, Свищов (2009), Ловеч, Никопол (2010) и Благоевград (2015). Тя се превърна в илюстративен материал към монографията Л.Цонев „Мегалитите в България”, изд. Фараго, 2010г.

През 2009 Л.Цонев посети и регистрира менхирните групи (девташи) около Плиска и село Царев брод, Шуменско, с помощта на Рени и Филип Апостолови. През същата година Л. Цонев посети и археологическия обект Яйлата край Камен бряг, Варненско, с подкрепата на археолога Асен Салкин. Там бяха отбелязани скално-изсечени камери, които по своето устройство и размери практически копират класическите двукамерни долмени в района Странджа-Сакар, а също така и мегалитен кръг от вертикални каменни плочи. През следващите няколко години Янко Динчев успя да преоткрие редица менхири, кромлехи и долмени в Сакар, отбелязани още от К.Шкорпил и Г.Бончев в края на ХІХв, но изоставени след тях. Л.Цонев разшири хронологическите рамки на изследванията по мегалитната тематика и в 2014 г. създаде нова фотоизложба „Мегалити, езически светилища и приемствеността им в християнството” (условно EXPO-2). Тя бе показана в Ямбол, Дупница (2014), София, Пловдив, Свищов, Благоевград, Стара Загора, Велинград (2015), Кюстендил (2016).

(ІV)
В бъдеще екипът на проекта има две принципни цели:
1/ Да извърши възможно най-пълното пререгистриране на мегалитите в България, оцелели до днес;
2/ Да намери форма за сътрудничество с турски и гръцки учени, които с обединени усилия да изработят един модерен каталог за мегалитните паметници на Балканите;
3/ В перспектива Каталогът да се преведе на английски език, така че да стимулира международното популяризиране и изследване на Балканските мегалити.

(V)
Накрая е полезно да отбележим, че авторите Л.Цонев и Д.Колев са си сътрудничили и ще си сътрудничат в бъдеще с всеки доброжелателен българин. Те са получили помощ от мнозина – имената им даваме тук в специален списък, който ще бъде осъвременяван непрекъснато. Същевременно, въпреки всичките си усилия, авторите не могат поне засега да намерят достатъчна подкрепа в средите на съвременните български археолози, които имат отношение към мегалитната тема. Л. Цонев и Д. Колев ще продължат да работят по проекта по свой личен почин, без да разчитат на институционална подкрепа. Ако все пак някога тя се появи – ще бъде добре дошла.

[Текстът е създаден в 2009 и актуализиран в 2016г. – Л.Цонев ©]