Нашето отечество България

Начало

История на проекта

Цели на проекта

Сайтът

Мегалитната култура

Мегалитите

Съвременни данни за мегалитите на Балканите

МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ

МЕГАЛИТИ В ГЪРЦИЯ

МЕГАЛИТИ В ТУРЦИЯ

Публикации от други автори

ПРОЕКТ "БАЛКАНСКИ МЕГАЛИТИ"
ПУБЛИКАЦИИ ОТ ЕКИПА НА САЙТА

Кромлех до с. Баня при н. Емине

През 2012 в крайморската зона западно от залива Иракли е регистриран мегалитен археологичен обект - кромлех. През 2013 той е посетен и заснет фотографски и топографски. Така броят на публикуваните кромлехи на българска територия нарасна до 5. По този повод в статията е направено обобщение за всичките регистрирани досега кромлехи у нас. Представите ни за балканското мегалитно находище се обогатяват. Статията може да прочетете, като кликнете на линка:

Кромлех до с. Баня при н. Емине

* * *

Археоастрономична хипотеза за подземния храм - кладенец от сардински тип при с. Гърло, Брезнишко

Подземният храм-кладенец при село Гърло, Брезнишко, е открит в 1971 г. от Димитрина Митова-Джонова. Вече четири десетилетия тя го интерпретира все по-задълбочено, като проява на протосардинската култура "нураги", която има своите корени в Месопотамия. Представяме статия, която внася нов момент в интерпретацията - установени са археоастрономични свойства на паметника. Той е функционирал като маркер за слънчевата кулминация на зимното слънцестоене за нуждите на древни ритуали, свързващи слънчевия култ с култа към подземните води.
Статията може да прочетете, като кликнете на линка:

Археоастрономична хипотеза за подземния храм - кладенец от сардински тип при с. Гърло, Брезнишко

* * *

Доклад пред третата национална конференция по история, археология и културен туризъм "България в световното културно наследство", Шумен 17 - 19 V 2012г.

Доклад пред конференция в Шумен 2012 г.
Направен е обзор на мегалитните обекти в България, като особено внимание е отделено на класификацията на обектите. Отразена е информацията, натрупана до 2012 г. включително. Публикувани са и карти за местоположението на мегалитите у нас.
Докладът може да прочетете, като кликнете на линка:

Доклад пред третата национална конференция по история, археология и културен туризъм "България в световното културно наследство", Шумен 17 - 19 V 2012г.

* * *

Доклад пред Конференцията "Човекът и Вселената", организирана от Съюза на учените в България, клон Смолян, 7 Х 2011г.

Доклад пред конференция в Смолян 2011г.
Специално внимание е обърнато на долмените в Сакар планина, доколкото това находище е изцяло в българска територия и може да се изучава като цялостен ансамбъл. Публикувани са две нови хипотези, освен соларната, които управляват ориентирането на долмените в Сакар планина, а вероятно и в Странджа (там засега проверката не е възможна).
Докладът може да прочетете, като кликнете на линка:

Доклад пред Конференцията "Човекът и Вселената", организирана от Съюза на учените в България, клон Смолян, 7 Х 2011г.

* * *

Мегалитите в България през погледа на един физик

Принципен обзор за мегалитни обекти по света и у нас, публикуван в списанието "Светът на физиката". Подробно, но все пак достъпно, е разяснен методът на оптически стимулираната луминесценция (OSL), който е вероятно най-подходящ за обективно датиране на мегалитните обекти.
Статията може да прочетете, като кликнете на линка:

Мегалитите в България през погледа на един физик

* * *

Гипотеза об астрономической функции подземного колодца сардинского типа в Болгарии

Гипотеза об астрономической функции подземного колодца сардинского типа в Болгарии.
В работе дано описание древнего подземного храма-колодца сардинского типа, найденном в Болгарии возле деревни Гырло в 1971 г. Отмечены некоторые особенности в расположении и в конструкции памятника, которые до сих пор не нашли удовлетворительного объяснения с точки зрения чистой археологии. Здесь формулирована интердисциплинарная археоастрономическая гипотеза ритуального типа о назначении этого памятника. Проведены измерения в очень трудных условиях. Предварительные результаты говорят в пользу новой гипотезы. С ее помощью впервые становится возможным дать некоторое рациональное объяснение упомянутых особенностей храма-колодца в Гырло. Объект в Гырло сравнивается с аналогическими памятниками в Сардинии и в Крыму.

Скачать файл - Гипотеза об астрономической функции подземного колодца сардинского типа в Болгарии.

* * *

За храмовите комплекси "Пропада" и "Мишкова нива" до Малко Търново

Край Малко Търново има два уникални паметника на тракийската архитектура – храм в местността „Пропада” и храм в местността „Мишкова нива”. Засега няма публикуван комплексен обзор на техните археологически и архитектурни характеристики. Предлаганата студия прави опит да събере и обобщи известните за тях факти и публикации и да ги интерпретира съвместно в рамките на мегалитната традиция на Балканите, чийто наследник и продължител са местните тракийски строители.
Студията можете да прочетете, като кликнете на линка:

За храмовите комплекси "Пропада" и "Мишкова нива" до Малко Търново

* * *

Мегалитните паметници в България - състояние и експониране

Настоящата статия прави опит са пръв път от съвременни позиции да анализира и коментира съдбата на мегалитните археологически обекти по територията на България. Отбелязани и илюстрирани са редица конкретни негативни и позитивни примери за отношение към тази не особено популярна част от богатото древно културно наследство по нашите земи.
Статията можете да прочетете, като кликнете на линка:

Мегалитните паметници в България - състояние и експониране

* * *

Долмените на Сакар

Статия в списание Обекти от 2011 г. представя пред широка, но сериозна, публика съвременни наблюдения върху сакарските долмени и първите изводи от анализа на тяхната ориентация в археоастрономичен план.
Съвкупността от долмените в Сакар планина е най-удобна за научни изследвания, понеже се намира изцяло на българска територия и може да бъде изучавана дълго време и в големи подробности.
Статията можете да прочетете, като кликнете на линка:

Долмените на Сакар

* * *

Реквием за една долменна могила: Прибързани разкопки в местността Мангъра, Сакар планина

В настоящото съобщение обръщаме внимание на заинтересованата читателска публика към тежката съдба на уникален мегалитен обект в България – подмогилен долмен в местността Мангъра в Сащкар планина. Той може да се разглежда като пример за прибързани и необосновани радикални разкопки, които вече са го осакатили от гледището на културния туризъм.
Статията можете да прочетете, като кликнете на линка:

Реквием за една долменна могила: Прибързани разкопки в местността Мангъра, Сакар планина

* * *

Против плановете за преместване на големия долмен от с. Голям Дервент в музея в Елхово

В настоящата публикация се дават всички разумни аргументи срещу местенето на мегалитни паметници от техните оригинални места. Дадени са примери за вече преместени обекти. Неизвестно защо подобни амбициозни планове засягат само мегалитни паметници и никакви други недвижими археологически обекти. Повод за настоящата статия даде идеята, лансирана през 2010-2011г. от разкопвачите на двата големи долмена при с.Голям Дервент (Странджа). За щастие, тогава тя не бе осъществена. Дано никога не се осъществяват подобни идеи у нас.
Статията можете да прочетете, като кликнете на линка:

Против плановете за преместване на големия долмен от с. Голям Дервент в музея в Елхово

* * *

Национална научна конференция "Родопите и човекът" 2008 - сборник доклади

Статията представя първото изследване за ориентацията на долмените в Родопите. Тя е изнесена като доклад пред научна конференция в Смолян, 2008г. Въпреки че тези обекти са сравнително малобройни, забелязват се две групи, които имат различни свойства. Групата при с.Черничево, Крумовградско, са по-големи, може би по-ранни, градени са от гранитни плочи и са ориентирани предимно на юг. Групата в района с.Железино-с.Плевун-с.Кобилино са по-малки цистоподобни долмени, градени са от гнайсови плочи, може би са по-късни и са ориентирани на запад и на изток. Наложително е да се събере повече полева информация, за да се формира статистически по-убедителна база данни.
Статията можете да прочетете, като кликнете на линка:

Национална научна конференция "Родопите и човекът" 2008 - сборник доклади

* * *

Храмът-кладенец в село Гърло: състояние и реставрация

В статията е дадено най-подробно описание на подземния храм-кладенец при с.Гърло, Брезнишко, като особено внимание е отделено на промените, които са внесени в обекта при реставрацията му в 1983г. и ксито нарушават в една или друга степен неговата автентичност. Тази съпоставка е особено важна за бъдещото изучаване на този изключително своеобразен обект, а също така за евентуалното му цивилизовано бъдещо експониране за нуждите на културния туризъм у нас. Две-три години след отпечатването на статията бяха установени нови подробности и това наложи в началото на 2014 преди качването й в сайта за мегалитите на Балканите тя да бъде осъвременена, т.е. допълнена с нови две страници, които липсват в оригинала.
Статията можете да прочетете, като кликнете на линка:

Храмът-кладенец в село Гърло: състояние и реставрация

* * *

Мегалитите в България

Най-древните недвижими археологически обекти по територията на съвременна България, които са оцелели в задоволително състояние до днес, са мегалитите. Те са градежи преди всичко с духовни функции, не са жилищни или стопански постройки, много рядко засягат военни съоръжения. Може никога да не изясним докрай функцията, идеологията и обредността, свързана с балканските мегалити. Но именно тук се крие голямото предизвикателство за нас като хора от ХХІ век: да уважаваме и пазим паметниците от една култура отпреди 5 – 6 хиляди години, въпреки че не я разбираме днес и вероятно никога няма да я разгадаем докрай. Има обаче една универсална позиция, от която можем да ценим мегалитната култура – естетическата. За запазване, изучаване и експониране на мегалитите у нас е наложителна съвместна работа на специалисти от много области: геология, физика, археология, архитектура, ландшафтно проектиране и туристически мениджъри. Но най-важното изискване е да обичаме тези прекрасни и тайнствени обекти.
За това пледира авторът на настоящата статия в списание Природа (БАН) – 2013г.
Статията можете да прочетете, като кликнете на линка:

Мегалитите в България

* * *

Мегалити и други древности: Интердисциплинарни студии

Любомир Цонев
д-р по физика, доц. в Института по физика на твърдото тяло „Акад. Г. Наджаков” при Българската академия на науките, София

Мегалити и други древности:интердисциплинарни студии

Издателство Булга медиа, София 2017
ISBN 978-954-9670-32-5

Книгата включва осем относително независими студии

Първата студия е най-пълният досега обзор за менхирите на Балканския полуостров. За пръв път е обобщена цялата известна информация за менхирите в България – както от стари и съвременни публикации, така и от съвременни теренни обходи. Балканските менхири са съпоставени с менхири в Западна Европа и Крим. За пръв път е анализиран въпросът за приликите и разликите между праисторическите менхири и средновековните ислямски надгробия. Това е принципен въпрос, който е особено важен за Балканския полуостров, понеже именно тук се срещат в големи количества и двата вида паметници. Посоченият анализ може да даде не само археологическа, но и етноконфесионална информация за процеси, които са протичали в миналото, но протичат и днес по нашите земи.

Втората студия е центрирана върху конкретен тип менхири. Става дума за т.нар. девташлари (по-правилно „девташи”) в района на Плиска, които според мен не са обекти, създадени от първобългарите през VІІ век, а са праисторически обекти с мегалитен характер.

Третата студия засяга въпрос, който се коментира изключително рядко, макар че според мен е изключително важен при изграждането на нашите представи за древна Тракия – наличието на сериозна и много разнообразна технологична приемственост между мегалитни и постмегалитни обекти в обширния причерноморски район Балкани – Крим – Кавказ в продължение на хилядолетия. Тя би могла да се тълкува като проява на етническа приемственост в същия район и в същия времеви интервал.

Четвъртата студия има за цел да обясни същината на датирането с оптично стимулирана луминесценция (OSL dating) за най-широк кръг читатели, особено за археолози. На археологията днес се предлагат десетки методики за датиране, но оптично стимулирантата луминесценция има едно основно предимство – тя има най-масовата база: изисква обектът да съдържа кварцови песъчинки и при създаването му да е настъпило т.н. нулиращо събитие.

Петата студия е посветена на опитите да се изследва ориентацията на уличната мрежа в древноримските градове (по света и у нас) както от археолози, така и от археоастрономи. В тази интердисциплинарна област има твърде много неясноти и заблуди. Стремих се да дам разяснения, които да бъдат полезни и за двете професионални гилдии. Надявам се така да бъда полезен в бъдещите проучвания на този проблем, като предпазя учените от повтаряне на стари и допускане на нови методологични грешки.

Шестата студия прави археоастрономичен анализ на подземния храм-кладенец край брезнишкото село Гърло. Това е уникален обект в България, най-древният градеж запазен до днес практически напълно. Същевременно той документира една все още слабо проучена древна културна и етническа връзка – между Балканите и о-в Сардиния. Досега е бил предмет на непълно проучване и на непрофесионални спекулации.

Седмата студия критикува появилите се напоследък дори в сериозната археологична литература опити да се обяви всеки древен цилиндричен изкоп за древен кладенец-телескоп. В основата на този стремеж стои повърхностната и неоправдана аналогия между кладенеца в с.Гърло и кладенчовидна яма до стените на крепостта Цари Мали град, Самоковско.

Осмата студия е посветена на рядко срещано историческо богатство в един район на България (местността „Дикили-таш“ или „Стълпище“, Русенско), който засега е незаслужено оставен на заден план от археолози, историци и туристически агенции. Струпването на множество разнообразни обекти в тази неголяма местност е полезно за тълкуването и идентифицирането на всеки от тях. Стълпище въплъщава друга древна културна и етническа връзка в древността -  взаимодействията между Тракия и Фригия.

Осемте студии на книгата може да изтеглите, като кликнете на всяка връзка.

Студия 1 Студия 2 Студия 3 Студия 4 Студия 5 Студия 6 Студия 7 Студия 8

Книга "Мегалитите в България"

В книгата "Мегалитите в България" е направен опит да се извърши нов преглед на наличните паметници за пръв път след излизането на фундаменталния двутомник "Мегалитите в Тракия" в 1976 и 1982 г. съответно. Регистрирана е промяната в тяхното състояние с времето, изследвана е ориентацията на долмените в България. Публикувани са за пръв път подробни таблици с координатите на всичките долмени в България, посетени от автора и негови сътрудници. Разискват се и многобройни въпроси, свързани с датирането, експонацията, социализацията на мегалитното богатство в България.
Книгата може да изтеглите, като кликнете на линка:

Мегалитите в България

Следващият линк е файлът от компакт диска към книгата.

Фотоизложбата за мегалитите на Балканския полуостров бе създадена в 2008 г. Тя бе замислена като приложение към книгата "Мегалитите в България", но с течение на времето разшири своя обхват. Показана е вече в десетина града на България и има свой принос за популяризирането на проблематиката за мегалитното богатство на нашата родина. Изложбата съдържа не само снимки на разнообразни мегалитни обекти в България, Гърция и Турция, но също така концепции за тяхното датиране, анализ на ориентацията на долмените, предложения за опазването и коректното експониране на тези древни обекти.
Файлът може да изтеглите, като кликнете на линка:

Фотоизложба за мегалитите на Балканския полуостров

* * *

Книга "Доклади от първи симпозиум "Мегалитите на Балканите"

През 2006 и 2008 г. учени от Института по астрономия и Института по физика на твърдото тяло към БАН, както и от Мадридския автономен университет осъществиха две архео-астрономични експедиции за GPS регистрация и азимутални измервания на долмените в България. Събраният снимков материал бе представен за кратко пред широка публика чрез фотоизложбата „Мегалитите в България – какво оцеля до началото на ХХI век“ в галерия Академика, БАН, 15–18.09.2008.
За да се постигне още по-голяма популяризация на резултатите от експедициите, инициаторите на експедициите решиха да покажат отново споменатата фотоизложба, но вече значително преработена и разширена, този път в Дома на архитекта, София, 09–27.03.2009 с любезното съдействие на арх. Явор Банков – Съюз на архитектите в България. Основната експозиция (автори: Л. Цонев – София, Д. Колев – Смолян, А. С. Г. Гарсия – Мадрид) бе обогатена с нови фотоси на същата тема (автори: К. Димов – Казанлък, Л. Калудов и Св. Соловьов – Бургас).
За да се обсъдят хипотези за същината на мегалитите и възможни пътища за спасяването им от по-нататъшна разруха, Любомир Цонев, Костадин Димов и Костас Марицас поеха инициативата в Дома на архитекта, София, на 27.03.2009 да се проведе Първият симпозиум „Мегалити на Балканите“. Докладите от него са публикувани в настоящата книга:

„ДОКЛАДИ от симпозиум ‘Мегалити на Балканите’ “, София, 27 март 2009г. Издателство Захарий Стоянов и Университетско издателство на СУ „Св. Кл. Охридски”, София 2009. Съставители: Любомир Цонев и Константинос Марицас.
Книгата можете да изтеглите, като кликнете на линка:

Доклади от първи симпозиум "Мегалитите на Балканите"

* * *

On the Orientation of Thracian Dolmens 2009

In this article we present results of two Bulgarian-Spain archaeoastronomical expeditions in 2006 and 2008. For the first time the orientations of dolmens in East Rhodope, Sakar and Strandzha Mountains are systematically measured and interpreted as a whole ensemble. The predominant orientation is found to be South/SouthWest. There is no a clear connection to the Sun and no connection to the Moon at all. We propose here the following hypothesis. The orientation of the Thracian dolmens fulfils two requirements. They have (1) to point toward a mountaintop (perhaps the image of the Great Mother Goddess) and in the same time (2) to be oriented towards to SouthWest. In that direction one could observe the setting of the stars α and β Centauri and the Southern Cross. These stars formed part of Centaurus constellation in antiquity (perhaps the astral symbol of the Thracian horse rider). In this way, from the entrance of the dolmen, the Mother Goddess has been connected with the Thracian rider in a symbolic manner.

Free Download - On the Orientation of Thracian Dolmens 2009

* * *

Thracian Dolmens and Their Orientations

The paper describes the results from the first Spain-Bulgarian expedition 2006 devoted to modern orientation measurements of the dolmens in Strandzha Mountain. These ancient megalithic monuments were built from around XII c. BC to about VI c. BC. They were created by combining well cut stone plates, defining a rectangular space with a roof. A small hole marks the entrance. A dromos is also present in some dolmens and all of these structures used to be covered (not completely but up to the roof) by a tumulus of small rude stone blocks.

The first campaign exploring the dolmens in Thrace was carried out in the central and eastern part of North Strandzha Mountain, where 31 dolmens (among other monuments) were measured. The dolmens are not oriented at random, and a particular pattern of orientation has been found for the entrance of these monuments. Several tentative explanations are attempted and supported by information provided by contemporary Greek sources.

Free Download - Thracian Dolmens and Their Orientations

* * *

Megalithic Structures and Dolmen Orientation in Bulgaria

A review of the main types of megalithic and quasi-megalithic monuments in Bulgaria is presented together with maps of their localization. A large and modern data base about the orientation of 110 Thracian dolmens (XII-VII c. BC) is interpreted in detail. The astronomic orientation principle is tested. The azimuths occupy wide sectors in South excluding the generalized north direction, but there is a little evidence for astronomically significant orientations. Looking for additional orientation principles we made a topographic analysis of dolmens. It was found that in numerous cases dolmens are oriented towards some height or peak on which ancient rock-cut sanctuary exists. Another curious principle was observed in a dolmen group in North Sakar Mountain: the neighborhood principle. As a next step the orientation of the dolmens was compared with the orientation of the classic temples under tumuli in the Thracian region (VI c. BC – III c.). The interaction between continuity and evolution is proved: the main dolmen orientation principle – towards the Sun god – has been preserved in the temple orientation in the next epoch.

Free Download - Megalithic Structures and Dolmen Orientation in Bulgaria

* * *

Отново за Мадарския конник

В началото авторът прави преглед на официалните становища за Мадарския конник, които го определят като български паметник, т.е. към VІІІ век след Христа. Те са се оформили в периода 1900 - 1950г. и оттогава не са били преразглеждани, постепенно са се превърнали в устойчиви клишета. Вече цял век официалният клон на историческата наука в България се опитва да откъсне някои културни паметници от тракийското им лоно (т.е. от местното население), за да ги припише на т.н. раннобългарската култура (т.е. на придошлата от североизток популационна група в VІІ-VІІІ век) и по такъв начин да придаде културна тежест на онази група имигранти, която в VІІ в. пресича Дунав и постепенно гради държавата, наричана България.
В основния обем на изложението авторът представя огромен брой нови находки от 1950 до 2012 година. В анализа са използвани главно такива характеристики на релефа, които и днес, въпреки повредите от времето, са сравнително добре видими и различими за обикновения зрител и не водят към спорни тълкувания.
В резултат се открояват няколко важни извода.
Първият основен извод е, че съвкупността от фактите накланя везните към античния (тракийския) произход на Мадарския релеф, т.е. определено преди V в.сл.Хр.
Втора важна теза на автора е, че конникът е знаков образ за цялата култура по източната половина на Балканския полуостров в огромен интервал от време - като се почне от тракийския коннник от V в.пр.Хр. чак до късната античност; като се мине през св. Георги като конник-драконопобедител през средновековието и се стигне до юнашкия български епос от Възраждането и до ден днешен. Той е обединявашото звено за всичките етноси, които са оставили следа по днешните български земи. През цялото това време в мирогледа на местното население изображението на исторически или легендарен персонаж като конник символизира не агресия и военна победа, а възвеличаване и почит към достоен водач и герой, заслужил уважението на цялото общество.
Трета важна теза е предложение за нова методологична позиция в историографията на българските земи изобщо. Нека оставим тракийското на траките, а българското - на българите, независимо от смисъла, който влагаме в етническите понятия. Нека уважаваме справедливо приноса на едните и на другите в общия хилядолетен културен поток по днешните български земи. Да не смесваме историографията и политиката, да не използваме едната срещу другата. Трако-българското общество – такова, каквото се оформя, развива и твори във времето след VІІ век - има толкова значителен нов собствен принос към европейската култура, че никак не се нуждае от манипулативна атрибуция, която откъсва паметници от една по-древна културна епоха, за да ги припише на друга, по-късна. Достатъчно е да споменем решаващата подкрепа на българската държава за развитието, запазването и разпространението на българската писменост и за създаването на богата книжнина на писмен български език, предназначена за широко обществено ограмотяване. Достатъчно е да споменем великолепните постижения на средновековната българска църковна архитектура, декорация, фрески и иконопис. Достатъчно е да споменем създаването на уникалната просветна (училищна и читалищна) система в условията на поробена България, която се гради отдолу, по инициатива на самото население и съществува само благодарение на неговата издръжка. Това са постижения от европейски ранг, които далеч надхвърлят регионалните граници.
В заключение се отбелязва, че много по-важно от всички исторически спорове е опазването на паметника за идните поколения. Поради бързото ерозионно рушене на скалната повърхност авторът предлага час по-скоро да се направи лазерно сканиране, което да запази за поколенията подробен тримерен оцифрен образ от прочутия релеф.
Книгата можете да изтеглите, като кликнете на линка:

Отново за Мадарския конник

* * *

Он-лайн интердисциплинарен сборник МЕГАЛИТНАТА КУЛТУРА НА БАЛКАНИТЕ - СРАВНИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Публикуването на представените тук четири студии в електронното списание Онгъл – издание на Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл” – е щастливо събитие за мен, понеже ми дава възможност да осъществя контакт с много по-широка публика, отколкото чрез което и да е хартиено издание. Изказвам дълбоката си благодарност на редакцията. Професионалната ми дейност от 1978 г. до днес се осъществява в областта на физиката на твърдите тела, по-специално в оптиката и спектроскопията на кристали. Интересът ми към проблеми от сферата на археологията датира от 2003г. След задълбочено лично запознаване с много праисторически и антични обекти и със съответната специализирана литература си позволих да създам специален сайт, посветен на мегалитната култура по българските земи и на Балканския полуостров: www.balkanmegaliths.bgjourney.com. С течение на времето формулирах собствени възгледи и становища по някои интересни и недокрай изяснени теми. Повечето от коментарите ми имат интердисциплинарен характер – опит за сериозно посредничество между професионалните гилдии на археолози и физици. Някои от коментарите ми, обаче, засягат клишета, които засега доста безкритично се възпроизвеждат в историческата книжнина, а смятам, че трябва сериозно да се преразгледат.
Първата студия е най-пълният досега обзор за менхирите на Балканския полуостров. За пръв път е обобщена цялата известна информация за менхирите в България – както от стари и съвременни публикации, така и от съвременни теренни обходи. За пръв път е анализиран въпросът за приликите и разликите между праисторическите менхири и средновековните ислямски надгробия. Това е принципен въпрос, който е особено важен за Балканския полуостров, понеже именно тук се срещат в големи количества и двата вида паметници. Посоченият анализ може да даде не само археологическа, но и етноконфесионална информация за процеси, които са протичали в миналото, но протичат и днес по нашите земи.
Втората студия е центрирана върху конкретен тип менхири. Става дума за т.нар. девташлари в района на Плиска, които според мен не са обекти, създадени от първобългарите през VІІ век, а са праисторически обекти с мегалитен характер.
Третата студия е посветена на опитите да се изследва ориентацията на уличната мрежа в древноримските градове (по света и у нас) както от археолози, така и от археоастрономи. С изненада установих, че в тази интердисциплинарна област има твърде много неясноти и заблуди. Моят стремеж е да дам разяснения, които да бъдат полезни и за двете професионални гилдии. Надявам се така да подпомогна бъдещите проучвания на този проблем, като предпазя учените от стари и нови грешки.
Четвъртата студия е посветена на историческото богатство на един район в България (местността „Дикили-таш“ или „Стълпище“, Русенско), което засега е незаслужено загърбено от официалната археология. Според мен струпването на множество разнообразни обекти в тази неголяма местност може да помогне за тълкуването и идентифицирането на всеки от тях и за изясняване на някои важни пунктове от историята на нашите земи в античността.

Май 2017, Л.Цонев

Връзка (Link)

* * *

Megalithic Construction Techniques in Classical Thracian Buildings, 2017-2020

Lyubomir Tsonev

A detailed definition of the megalithic building technology is proposed. Numerous monuments on the Balkans and in Caucasus dating from the megalithic epoch are analyzed and compared with archaeological cultic sites originating from later epochs (classical Thracian, Hellenistic and even Roman period). The existence of a long lasting local megalithic tradition in both regions is established.

Free Download - Megalithic Construction Techniques in Classical Thracian Buildings-2020

* * *

Постмегалитизъм: Същина и примери от древна Тракия

Любомир Цонев

Конкретно на Балканите през І хил.пр.Хр. потенциалът на мегалитната архитектура се изчерпва, започват да се създават микролитни (зидани) сакрални обекти: подмогилните гробници.

Настоящата статия обсъжда някои аспекти от еволюцията на мегалитната технология по времето, когато във вече бившия мегалитен район Балкани-Кавказ започва преход към микролитната технология.

Затихването на мегалитното (долменното) строителство и замяната му с микролитната технология в Древна Тракия не е рязко изразен във времето преход, а продължителен процес. Около хилядолетие след финала на долменното строителство в тогавашните зидани съоръжения (VІ в.пр.Хр. - V в.сл.Хр.) господства зидарията от квадри или тухли, но понякога присъстват и отделни елементи от мегалитната технология (сглобка на големи плочи вместо зидане).

С други думи, в обекти, създадени след края на мегалитния период в Тракия, понякога се употребяват вече анахронични нетипични мегалитни похвати. В този смисъл някои от тогавашните обекти в Древна Тракия имат технологически смесен характер. Това явление може да се нарече постмегалитизъм.

Линк - Постмегалинизъм: Същина и примери от древна Тракия

Ателие "DIGITALISIMUS" - изработка на сайтове, SEO, поддръжка