Нашето отечество България

 

 

 

Начало

История на проекта

Цели на проекта

Сайтът

Мегалитната култура

Мегалитите

Съвременни данни за мегалитите на Балканите

 

 

 

 

 

МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ

МЕГАЛИТИ В ГЪРЦИЯ

МЕГАЛИТИ В ТУРЦИЯ

 

Публикации от други автори

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРОЕКТ "БАЛКАНСКИ МЕГАЛИТИ"
ПУБЛИКАЦИИ ОТ ЕКИПА НА САЙТА

Кромлех до с. Баня при н. Емине

През 2012 в крайморската зона западно от залива Иракли е регистриран мегалитен археологичен обект - кромлех. През 2013 той е посетен и заснет фотографски и топографски. Така броят на публикуваните кромлехи на българска територия нарасна до 5. По този повод в статията е направено обобщение за всичките регистрирани досега кромлехи у нас. Представите ни за балканското мегалитно находище се обогатяват. Статията може да прочетете, като кликнете на линка:

Кромлех до с. Баня при н. Емине

* * *

 

Археоастрономична хипотеза за подземния храм - кладенец от сардински тип при с. Гърло, Брезнишко

Подземният храм-кладенец при село Гърло, Брезнишко, е открит в 1971 г. от Димитрина Митова-Джонова. Вече четири десетилетия тя го интерпретира все по-задълбочено, като проява на протосардинската култура "нураги", която има своите корени в Месопотамия. Представяме статия, която внася нов момент в интерпретацията - установени са археоастрономични свойства на паметника. Той е функционирал като маркер за слънчевата кулминация на зимното слънцестоене за нуждите на древни ритуали, свързващи слънчевия култ с култа към подземните води.
Статията може да прочетете, като кликнете на линка:

Археоастрономична хипотеза за подземния храм - кладенец от сардински тип при с. Гърло, Брезнишко

* * *

 

Доклад пред третата национална конференция по история, археология и културен туризъм "България в световното културно наследство", Шумен 17 - 19 V 2012г.

Доклад пред конференция в Шумен 2012 г.
Направен е обзор на мегалитните обекти в България, като особено внимание е отделено на класификацията на обектите. Отразена е информацията, натрупана до 2012 г. включително. Публикувани са и карти за местоположението на мегалитите у нас.
Докладът може да прочетете, като кликнете на линка:

Доклад пред третата национална конференция по история, археология и културен туризъм "България в световното културно наследство", Шумен 17 - 19 V 2012г.

* * *

 

Доклад пред Конференцията "Човекът и Вселената", организирана от Съюза на учените в България, клон Смолян, 7 Х 2011г.

Доклад пред конференция в Смолян 2011г.
Специално внимание е обърнато на долмените в Сакар планина, доколкото това находище е изцяло в българска територия и може да се изучава като цялостен ансамбъл. Публикувани са две нови хипотези, освен соларната, които управляват ориентирането на долмените в Сакар планина, а вероятно и в Странджа (там засега проверката не е възможна).
Докладът може да прочетете, като кликнете на линка:

Доклад пред Конференцията "Човекът и Вселената", организирана от Съюза на учените в България, клон Смолян, 7 Х 2011г.

* * *

 

Мегалитите в България през погледа на един физик

Принципен обзор за мегалитни обекти по света и у нас, публикуван в списанието "Светът на физиката". Подробно, но все пак достъпно, е разяснен методът на оптически стимулираната луминесценция (OSL), който е вероятно най-подходящ за обективно датиране на мегалитните обекти.
Статията може да прочетете, като кликнете на линка:

Мегалитите в България през погледа на един физик

* * *

 

Гипотеза об астрономической функции подземного колодца сардинского типа в Болгарии

Гипотеза об астрономической функции подземного колодца сардинского типа в Болгарии.
В работе дано описание древнего подземного храма-колодца сардинского типа, найденном в Болгарии возле деревни Гырло в 1971 г. Отмечены некоторые особенности в расположении и в конструкции памятника, которые до сих пор не нашли удовлетворительного объяснения с точки зрения чистой археологии. Здесь формулирована интердисциплинарная археоастрономическая гипотеза ритуального типа о назначении этого памятника. Проведены измерения в очень трудных условиях. Предварительные результаты говорят в пользу новой гипотезы. С ее помощью впервые становится возможным дать некоторое рациональное объяснение упомянутых особенностей храма-колодца в Гырло. Объект в Гырло сравнивается с аналогическими памятниками в Сардинии и в Крыму.

Скачать файл - Гипотеза об астрономической функции подземного колодца сардинского типа в Болгарии.

* * *

 

За храмовите комплекси "Пропада" и "Мишкова нива" до Малко Търново

Край Малко Търново има два уникални паметника на тракийската архитектура – храм в местността „Пропада” и храм в местността „Мишкова нива”. Засега няма публикуван комплексен обзор на техните археологически и архитектурни характеристики. Предлаганата студия прави опит да събере и обобщи известните за тях факти и публикации и да ги интерпретира съвместно в рамките на мегалитната традиция на Балканите, чийто наследник и продължител са местните тракийски строители.
Студията можете да прочетете, като кликнете на линка:

За храмовите комплекси "Пропада" и "Мишкова нива" до Малко Търново

* * *

 

Мегалитните паметници в България - състояние и експониране

Настоящата статия прави опит са пръв път от съвременни позиции да анализира и коментира съдбата на мегалитните археологически обекти по територията на България. Отбелязани и илюстрирани са редица конкретни негативни и позитивни примери за отношение към тази не особено популярна част от богатото древно културно наследство по нашите земи.
Статията можете да прочетете, като кликнете на линка:

Мегалитните паметници в България - състояние и експониране

* * *

 

Долмените на Сакар

Статия в списание Обекти от 2011 г. представя пред широка, но сериозна, публика съвременни наблюдения върху сакарските долмени и първите изводи от анализа на тяхната ориентация в археоастрономичен план.
Съвкупността от долмените в Сакар планина е най-удобна за научни изследвания, понеже се намира изцяло на българска територия и може да бъде изучавана дълго време и в големи подробности.
Статията можете да прочетете, като кликнете на линка:

Долмените на Сакар

* * *

 

Реквием за една долменна могила: Прибързани разкопки в местността Мангъра, Сакар планина

В настоящото съобщение обръщаме внимание на заинтересованата читателска публика към тежката съдба на уникален мегалитен обект в България – подмогилен долмен в местността Мангъра в Сащкар планина. Той може да се разглежда като пример за прибързани и необосновани радикални разкопки, които вече са го осакатили от гледището на културния туризъм.
Статията можете да прочетете, като кликнете на линка:

Реквием за една долменна могила: Прибързани разкопки в местността Мангъра, Сакар планина

* * *

 

Против плановете за преместване на големия долмен от с. Голям Дервент в музея в Елхово

В настоящата публикация се дават всички разумни аргументи срещу местенето на мегалитни паметници от техните оригинални места. Дадени са примери за вече преместени обекти. Неизвестно защо подобни амбициозни планове засягат само мегалитни паметници и никакви други недвижими археологически обекти. Повод за настоящата статия даде идеята, лансирана през 2010-2011г. от разкопвачите на двата големи долмена при с.Голям Дервент (Странджа). За щастие, тогава тя не бе осъществена. Дано никога не се осъществяват подобни идеи у нас.
Статията можете да прочетете, като кликнете на линка:

Против плановете за преместване на големия долмен от с. Голям Дервент в музея в Елхово

* * *

 

Национална научна конференция "Родопите и човекът" 2008 - сборник доклади

Статията представя първото изследване за ориентацията на долмените в Родопите. Тя е изнесена като доклад пред научна конференция в Смолян, 2008г. Въпреки че тези обекти са сравнително малобройни, забелязват се две групи, които имат различни свойства. Групата при с.Черничево, Крумовградско, са по-големи, може би по-ранни, градени са от гранитни плочи и са ориентирани предимно на юг. Групата в района с.Железино-с.Плевун-с.Кобилино са по-малки цистоподобни долмени, градени са от гнайсови плочи, може би са по-късни и са ориентирани на запад и на изток. Наложително е да се събере повече полева информация, за да се формира статистически по-убедителна база данни.
Статията можете да прочетете, като кликнете на линка:

Национална научна конференция "Родопите и човекът" 2008 - сборник доклади

* * *

 

Храмът-кладенец в село Гърло: състояние и реставрация

В статията е дадено най-подробно описание на подземния храм-кладенец при с.Гърло, Брезнишко, като особено внимание е отделено на промените, които са внесени в обекта при реставрацията му в 1983г. и ксито нарушават в една или друга степен неговата автентичност. Тази съпоставка е особено важна за бъдещото изучаване на този изключително своеобразен обект, а също така за евентуалното му цивилизовано бъдещо експониране за нуждите на културния туризъм у нас. Две-три години след отпечатването на статията бяха установени нови подробности и това наложи в началото на 2014 преди качването й в сайта за мегалитите на Балканите тя да бъде осъвременена, т.е. допълнена с нови две страници, които липсват в оригинала.
Статията можете да прочетете, като кликнете на линка:

Храмът-кладенец в село Гърло: състояние и реставрация

* * *

 

Мегалитите в България

Най-древните недвижими археологически обекти по територията на съвременна България, които са оцелели в задоволително състояние до днес, са мегалитите. Те са градежи преди всичко с духовни функции, не са жилищни или стопански постройки, много рядко засягат военни съоръжения. Може никога да не изясним докрай функцията, идеологията и обредността, свързана с балканските мегалити. Но именно тук се крие голямото предизвикателство за нас като хора от ХХІ век: да уважаваме и пазим паметниците от една култура отпреди 5 – 6 хиляди години, въпреки че не я разбираме днес и вероятно никога няма да я разгадаем докрай. Има обаче една универсална позиция, от която можем да ценим мегалитната култура – естетическата. За запазване, изучаване и експониране на мегалитите у нас е наложителна съвместна работа на специалисти от много области: геология, физика, археология, архитектура, ландшафтно проектиране и туристически мениджъри. Но най-важното изискване е да обичаме тези прекрасни и тайнствени обекти.
За това пледира авторът на настоящата статия в списание Природа (БАН) – 2013г.
Статията можете да прочетете, като кликнете на линка:

Мегалитите в България

Книга "Мегалитите в България"

В книгата "Мегалитите в България" е направен опит да се извърши нов преглед на наличните паметници за пръв път след излизането на фундаменталния двутомник "Мегалитите в Тракия" в 1976 и 1982 г. съответно. Регистрирана е промяната в тяхното състояние с времето, изследвана е ориентацията на долмените в България. Публикувани са за пръв път подробни таблици с координатите на всичките долмени в България, посетени от автора и негови сътрудници. Разискват се и многобройни въпроси, свързани с датирането, експонацията, социализацията на мегалитното богатство в България.
Книгата може да изтеглите, като кликнете на линка:

Мегалитите в България

Следващият линк е файлът от компакт диска към книгата.

Фотоизложбата за мегалитите на Балканския полуостров бе създадена в 2008 г. Тя бе замислена като приложение към книгата "Мегалитите в България", но с течение на времето разшири своя обхват. Показана е вече в десетина града на България и има свой принос за популяризирането на проблематиката за мегалитното богатство на нашата родина. Изложбата съдържа не само снимки на разнообразни мегалитни обекти в България, Гърция и Турция, но също така концепции за тяхното датиране, анализ на ориентацията на долмените, предложения за опазването и коректното експониране на тези древни обекти.
Файлът може да изтеглите, като кликнете на линка:

Фотоизложба за мегалитите на Балканския полуостров

* * *

 

Книга "Доклади от първи симпозиум "Мегалитите на Балканите"

През 2006 и 2008 г. учени от Института по астрономия и Института по физика на твърдото тяло към БАН, както и от Мадридския автономен университет осъществиха две архео-астрономични експедиции за GPS регистрация и азимутални измервания на долмените в България. Събраният снимков материал бе представен за кратко пред широка публика чрез фотоизложбата „Мегалитите в България – какво оцеля до началото на ХХI век“ в галерия Академика, БАН, 15–18.09.2008.
За да се постигне още по-голяма популяризация на резултатите от експедициите, инициаторите на експедициите решиха да покажат отново споменатата фотоизложба, но вече значително преработена и разширена, този път в Дома на архитекта, София, 09–27.03.2009 с любезното съдействие на арх. Явор Банков – Съюз на архитектите в България. Основната експозиция (автори: Л. Цонев – София, Д. Колев – Смолян, А. С. Г. Гарсия – Мадрид) бе обогатена с нови фотоси на същата тема (автори: К. Димов – Казанлък, Л. Калудов и Св. Соловьов – Бургас).
За да се обсъдят хипотези за същината на мегалитите и възможни пътища за спасяването им от по-нататъшна разруха, Любомир Цонев, Костадин Димов и Костас Марицас поеха инициативата в Дома на архитекта, София, на 27.03.2009 да се проведе Първият симпозиум „Мегалити на Балканите“. Докладите от него са публикувани в настоящата книга:

„ДОКЛАДИ от симпозиум ‘Мегалити на Балканите’ “, София, 27 март 2009г. Издателство Захарий Стоянов и Университетско издателство на СУ „Св. Кл. Охридски”, София 2009. Съставители: Любомир Цонев и Константинос Марицас.
Книгата можете да изтеглите, като кликнете на линка:

Доклади от първи симпозиум "Мегалитите на Балканите"

* * *

 

On the Orientation of Thracian Dolmens 2009

In this article we present results of two Bulgarian-Spain archaeoastronomical expeditions in 2006 and 2008. For the first time the orientations of dolmens in East Rhodope, Sakar and Strandzha Mountains are systematically measured and interpreted as a whole ensemble. The predominant orientation is found to be South/SouthWest. There is no a clear connection to the Sun and no connection to the Moon at all. We propose here the following hypothesis. The orientation of the Thracian dolmens fulfils two requirements. They have (1) to point toward a mountaintop (perhaps the image of the Great Mother Goddess) and in the same time (2) to be oriented towards to SouthWest. In that direction one could observe the setting of the stars α and β Centauri and the Southern Cross. These stars formed part of Centaurus constellation in antiquity (perhaps the astral symbol of the Thracian horse rider). In this way, from the entrance of the dolmen, the Mother Goddess has been connected with the Thracian rider in a symbolic manner.

Free Download - On the Orientation of Thracian Dolmens 2009

* * *

 

Thracian Dolmens and Their Orientations

The paper describes the results from the first Spain-Bulgarian expedition 2006 devoted to modern orientation measurements of the dolmens in Strandzha Mountain. These ancient megalithic monuments were built from around XII c. BC to about VI c. BC. They were created by combining well cut stone plates, defining a rectangular space with a roof. A small hole marks the entrance. A dromos is also present in some dolmens and all of these structures used to be covered (not completely but up to the roof) by a tumulus of small rude stone blocks.

The first campaign exploring the dolmens in Thrace was carried out in the central and eastern part of North Strandzha Mountain, where 31 dolmens (among other monuments) were measured. The dolmens are not oriented at random, and a particular pattern of orientation has been found for the entrance of these monuments. Several tentative explanations are attempted and supported by information provided by contemporary Greek sources.

Free Download - Thracian Dolmens and Their Orientations

* * *

 

Megalithic Structures and Dolmen Orientation in Bulgaria

A review of the main types of megalithic and quasi-megalithic monuments in Bulgaria is presented together with maps of their localization. A large and modern data base about the orientation of 110 Thracian dolmens (XII-VII c. BC) is interpreted in detail. The astronomic orientation principle is tested. The azimuths occupy wide sectors in South excluding the generalized north direction, but there is a little evidence for astronomically significant orientations. Looking for additional orientation principles we made a topographic analysis of dolmens. It was found that in numerous cases dolmens are oriented towards some height or peak on which ancient rock-cut sanctuary exists. Another curious principle was observed in a dolmen group in North Sakar Mountain: the neighborhood principle. As a next step the orientation of the dolmens was compared with the orientation of the classic temples under tumuli in the Thracian region (VI c. BC – III c.). The interaction between continuity and evolution is proved: the main dolmen orientation principle – towards the Sun god – has been preserved in the temple orientation in the next epoch.

Free Download - Megalithic Structures and Dolmen Orientation in Bulgaria

 

 

Ателие "DIGITALISIMUS" - изработка на сайтове, SEO, поддръжка