Нашето отечество България

 

 

 

Начало

История на проекта

Цели на проекта

Сайтът

Мегалитната култура

Мегалитите

Съвременни данни за мегалититге на Балканите


 

 

 

 

МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ - стр. 1

МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ -стр. 2
(долмени в Сакар и Източни Родопи)

МЕГАЛИТИ В ГЪРЦИЯ

МЕГАЛИТИ В ТУРЦИЯ

МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ
ДОЛМЕНИ - Долмен източно от с. Остър камък, Хасковска област (КОД Drhod-004/BG)

Харманли
Картата е от Интернет. Мястото на долмена е означено със синьо кръстче.

скица
Скица: Ст.Бончев 1896.

енциклопедия България
Снимка: Енциклопедия „България”,т.2, БАН, С 1981

рухнал долмен
Рухнал поради подкопаване. Сн. Любомир Цонев, 2004г.

възстановен долмен
Възстановен, не много качествено. Сн. Любомир Цонев, 2008г.

жлеб на долмен
Пример за невнимателна възстановка – задната стена не попада във вертикалния жлеб на страничната стена. Отсъствието на добра сглобка намалява устойчивостта на долмена и той може лесно пак да падне.
Сн. Любомир Цонев, 2008г.

жлеб на камък
В предните краища на страничните стени също личат вертикални жлебове! Следователно, някога този долмен е имал и лицева плоча. Още по времето на Ст. Бончев (1896г.) тя вече е била унищожена – личи от рисунката му.
Сн. Любомир Цонев, 2008г.

скица на долмен
Втори подобен долмен е бил забелязан от Ст.Бончев западно от с.Остър камък по посока на днешното с. Брягово, но той не е оцелял до днес. Скицата на Ст.Бончев е единственият документ, който дава представа за този долмен.

ГОРЕ

Местоположение

Източно от с. Остър камък, Харманлийско. Непосредствено до малък изкуствен водоем северно от шосето, което води от Харманли към село Остър камък.

Локализация

N 41˚ 53' 16.3"
E 25˚ 51' 46.6" (Д.Колев)

Азимутална ориентация

176.5˚ (Д.Колев)

Информация

Долменът при с.Остър камък е еднокамерен, без дромос. Могила и крепида или кромлех наоколо практически не са оцелели. Запазен капак.

Особености

Около 2004г. долменът рухва поради подкопаване от местните хора, после е възстановен, но некачествено. Предполагам, че поне ориентацията на съоръжението е запазена при реконструкцията му.

От вертикалните жлебове по страничните стени в предната част съдим, че някога е имал лицева плоча, унищожена много отдавна, със сигурност преди 1896г. Не е ясно дали в нея е имало отвор или не.

Вид и хронология

Долмен.

История

Опазване

Атрактивен обект с цялата условност на възстановката.

Издирил, проверил

Литература

St. Bontscheff “Dolmen im suedlichen Bulgarien”
- Correspondenz-Blatt der Deutschen Gesellschaft fuer Anthropologie, Ethnologie und Urgeschichte, Jg. XXVII, Nr.5 (Mai 1896) [на немски език]
Ст. Бончев „Долмени в Южна България”

- Кореспондентски лист на немското общество за антропология, етнология и праистория (Мюнхен) – том 27, кн.5, май 1896, стр. 35-36.

„Мегалитите в Тракия. Част І” С 1976г.
Ателие "DIGITALISIMUS" - изработка на сайтове, SEO, поддръжка