МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ - стр. 1

МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ -стр. 2
(долмени в Сакар и Източни Родопи)

МЕГАЛИТИ В ГЪРЦИЯ

МЕГАЛИТИ В ТУРЦИЯ

Мястото на циклопските зидове е отбелязано със синьо кръгче.

Провадия - Солницата. Среднохалколитна отбранителна система. Сн. В. Николов и др. - АОР 2008, С 2009

Провадия - Солницата. Североизточният Г-образен бастион от втория етап на среднохалколитната отбрпанителна система. Сн. В. Николов и др - АОР 2008, С 2009

Тел Провадия - Солницата. Основа на халколитна каменна стена. Среден халколит. Култура Хаманджия ІV. Сн. В. Николов и др - АОР 2007, С 2008

Примерен изглед на правоъгълен бастион в Провадия с размери 3х5х3 метра. Реконструкция Бойко Рангелов (от цитираната по-долу статия).

Провадия - Солницата. Схема с основните срутвания на едри каменни блокове от бастионите. Схема Бойко Рангелов (от цитираната по-долу статия).

ГОРЕ

Местоположение

До селищна могила (тел) тип край Провадия са открити солници от 4500 г. пр. Хр. Могилата се намира в района на солодобивното предприятие „Провадсол АД”, което експлоатира находището на каменна сол, недалеч от ж.п. гарата.

Локализация

Азимутална ориентация

Информация

Циклопските зидове са изградени от относително големи каменни блокове, които са относително слабо обработени, от тях е отнето минимално количество материал при оформяне на стените. Всеки блок е неправилен многостен, а не паралелепипед (квадра). Зидарията е суха и е много по-стабилна от сухата квадрова зидария, понеже приплъзването на слоевете един спрямо друг е практически изключено от особената форма на камъните.

Особености

По данни на В. Николов (АОР-2007) ефективният диаметър на каменните късове варира между 1 и 1.4м. което придава мегалитен характер на зида. По описанието на Б.Рангелов: зидът е бил от „гигантски, подредени, неспоени камъни”, „много големи (с размери между 1 и 0.5 куб.м) камъни”, „необработени брекчозни мраморизирани варовици”, „масивна неспоена зидария”. Зидът се датира от V хилядолетие пр. Хр. и се смята, че е защищавал солниците, докато силен земетръс не го е срутил.
Предполагам, че в неразрушено състояние е наподобявал оцелелия до днес циклопски зид на Зайчи връх в археологичния резерват Кабиле край Ямбол.

Вид и хронология

Циклопски зид.

История

Опазване

Би било прекрасно да се запазят каменните блокове от срутения зид и дори ако част от него се реконструира, както е показано на една от схемите. Би се превърнал в атрактивен туристически обект, особено ако на посетителите се разясни добре връзката му с мегалитната култура на Балканите.

Издирил, проверил

Литература

Б.Рангелов: „Археосеизмологията – една нова научна дисциплина за България”
- сп. Наука (Съюз на учените в България), том ХХ (2010), кн. 2, стр. 29-36

В.Николов, В.Петрова, К.Бъчваров, Н.Христов, П.Лещаков, Е.Атанасова, Д.Такорова, К.Бояджиев, Ст.Трифонов, М.Люнчева: „Праисторически солодобивен център Провадия-солницата: разкопки през 2008г.”
- В сборника: Археологически открития и разкопки през 2008г., изд. Инст. по археология при БАН, С 2009г., стр. 67-70.

В.Николов, В.Петрова, Н.Христов, П.Лещаков, Е.Атанасова, П.Стоянова, М.Люнчева: „Археологически проучвания на праисторическия солодобивен център Провадия-солницата при гр. Провадия”
- В сборника: Археологически открития и разкопки през 2007г., изд. Инст. по археология при БАН, С 2008г., стр. 63-65.