Нашето отечество България

 

 

 

Начало

История на проекта

Цели на проекта

Сайтът

Мегалитната култура

Мегалитите

Съвременни данни за мегалититге на Балканите


 

 

 

 

МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ - стр. 1

МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ -стр. 2
(долмени в Сакар и Източни Родопи)

МЕГАЛИТИ В ГЪРЦИЯ

МЕГАЛИТИ В ТУРЦИЯ

МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ - ЦИКЛОПСКИ ЗИДОВЕ
Циклопски зид в тракийска царска резидения северно от Старосел (КОД CW-005/BG)

карта на Старосел

Снимки :
Автор: Иван Христов. Източник: Книгата
Иван Христов „Свещената планина на одрисите” – издателство Стандарт, поредица Чудесата на България, № 11 – 2011г.

връх Кози грамади
Поглед към връх Кози грамади от югоизток. Сн.Ив. Христов

Иван Христов

циклопски зид

ГОРЕ

Местоположение

В края на първото десетилетие на ХХІ век екипът на археолога Иван Христов от Национален исторически музей откри тракийска царска резиденция от ІV в.пр.Хр., разположена северно от Старосел в близост до вр. Кози грамади (Същинска средна гора). Част от защитната й стена е осъществена като циклопски градеж, който има близост с мегалитизма.

Локализация

Азимутална ориентация

Информация

Зидът се датира от ІV в. пр. Хр. и е защищавал тракийска резиденция на царе от кръга на одриския управленски елит.

Особености

Изграден е в циклопска техника - от относително големи каменни блокове, които са относително слабо обработени - от тях е отнето минимално количество материал при оформяне на стените. Всеки блок е неправилен многостен, а не паралелопипед (квадра), подреждането на блоковете не формира правилни редове, а търси подходящо място и положение на всеки конкретен елемент.
Зидарията е суха и е много по-стабилна от сухата квадрова зидария, понеже приплъзването на слоевете един спрямо друг е практичеки изключено от особената форма на камъните.

От снимките се вижда, че размерът на някои от блоковете стига до около 1м, което придава мегалитен характер на зида. Така зидът при вр.Кози грамади се родее с мегалитната традиция, която води началото си от древното Балканско мегалитно огнище от края на ІІ – началото на І хил. пр.Хр.

Вид и хронология

Циклопски зид.

История

Опазване

Би било прекрасно да се запази зидът и да се превърне в общодостъпен туристически обект с подходяща обяснителна табела, с обгрижване и защита срещу вандалско рушене и ерозионни процеси. Изключително атрактивен туристически обект, особено ако на посетителите се разясни добре връзката му с мегалитната култура на Балканите. Особено благоприятна е близостта му с градежите на резиденцията, изпълнени в класическата квадрова техника, с прочутия храм в Четиньова могила при Старосел и с близко разположения Храм с колонадата в могила Хоризонт.

Издирил, проверил

Литература

Иван Христов „Свещената планина на одрисите” – издателство Стандарт, поредица Чудесата на България, № 11 – 2011г.
(тук за пръв път се появяват снимки от циклопския зид; в цитинарите по-долу книги се показват само основите на сградите в резиденцията, които са в класическа квадрова техника)

Иван Христов „Храмът на безсмъртните” – изд. UNICART, С 2010

Иван Христов „Тайнствената тракийска резиденция, крепост и светилище на одриските царе в Средна гора (V-ІV в.пр.Хр.)” – изд. Фабер, 2006.
Ателие "DIGITALISIMUS" - изработка на сайтове, SEO, поддръжка