Нашето отечество България
МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ -стр. 2
(долмени в Сакар и Източни Родопи)
Циклопски зид в тракийската крепост Устра (Остър камък) при с. Устрен (КОД CW-006/BG)
Снимките и чертежите са от две статии, публикувани в един и същ сборник и цитирани по-долу. Добавена е цветна снимка от многотомната История на България, том 1, С 1979.
Двете снимки са от статията на Чичикова.
Снимката на целия хълм е от средата на ХХ век, когато хълмът все още е бил гол. Днес той е обраснал с изкуствени и естествени дървета.
Снимка и рисунки от статията на Балкански:
Клик върху всяка рисунка ще я увеличи.
Клик върху всяка рисунка ще я увеличи.
Следваща снимка: „История на България”, том 1: Първобитнообщинен и робовладелски строй. Траки, изд. на БАН, С 1979
Тракийската крепост край село Устрен, Кърджалийско. Мощна крепостна стена с делебина 2.30 м и дължина 258 м ограждала от три страни върха, който от юг завършвал със стръмни непристъпни скали.
Местоположение
Крепостта е разположена изключително живописно върху много остър скалист връх, недалеч от с.Устрен, Джебелско.
Локализация
Азимутална ориентация
Информация
Укреплението е изградено в циклопска техника - от относително големи каменни блокове, които са относително слабо обработени - от тях е отнето минимално количество материал при оформяне на стените. Всеки блок е неправилен многостен, а не паралелопипед (квадра), подреждането на блоковете не формира правилни редове, а търси подходящо място и положение на всеки конкретен елемент.
Зидарията е суха и е много по-стабилна от сухата квадрова зидария, понеже приплъзването на слоевете един спрямо друг е практичеки изключено от особената форма на камъните.Особености
От снимките се вижда, че размерът на някои от блоковете стига до около 1м, което придава мегалитен характер на зида. Така зидът при крепостта Остър камък се родее с мегалитната традиция, която води началото си от древното Балканско мегалитно огнище от края на ІІ – началото на І хил. пр.Хр.
Вид и хронология
Циклопски зид.
История
Опазване
Би било прекрасно да се запази зидът и да се превърне в общодостъпен туристически обект с подходяща обяснителна табела, с обгрижване и защита срещу вандалско рушене и ерозионни процеси. Изключително атрактивен туристически обект, особено ако на посетителите се разясни добре връзката му с мегалитната култура на Балканите.
Издирил, проверил
Литература
Maria Cicikova “Habitats et forteresses thraces du I mill.av.n.ere”
Ivan Balkanski “La forteresse thrace “Ostar kamak” pres du village d’Oustra, department de Kardzali”
- PULPUDEVA, tome 1 (1974), изд. на БАН, С 1976