Нашето отечество България
МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ -стр. 2
(долмени в Сакар и Източни Родопи)
КВАЗИМЕГАЛИТНИ ОБЕКТИ- Подземен храм-кладенец в Брезнишко (КОД QM-001/BG)
Мястото е отбелязано със синьо кръстче.
Подземният храм-кладенец. Виждат се кладенецът в центъра и долният край на стълбището-коридор в горната част от кадъра. Поглед отгоре, през отвора в купола. Сн. Николай Генов, 2010г.
Подземният храм-кладенец. На преден план се вижда кладенецът, на заден план - долният край на стълбището-коридор. Таванът на коридора в долния му край има клиновидно покритие с ключов камък. Поглед отвътре, от самото помещение на храма. Сн. Николай Генов, 2010г.
Поглед от долния край на стълбището-коридор към горния му край, т.е. към входа му. Вижда се, че таванът на коридора откъм входа е сглобен от огромни плочи. Това е мегалитният елемент в постройката. Сн. Николай Генов, 2010г.
Детайл от тавана при входа на коридора.-стълбище. Виждат се огромните мегалитни плочи-капаци.
Таванът на целия коридор-стълбище, гледан от пода нагоре. Първата покривна плоча вляво на снимката почва от нивото на земята. После коридорът-стълбище слиза под земята и в центъра на снимката таванът е най-дълбоко под земята. Вдясно на снимката зидът на купола се издига пак до нивото на земята, където завършва с кръгъл светъл отвор („опейон").
Местоположение
Северно от с.Гърло, недалеч от шосето Брезник – Трън.
Локализация
N 42˚ 47' 13.51"
E 22˚ 50' 53.92" (Д.Василева, К. Димов, Вл. Алексеев, В. Хаджимитов)
Азимутална ориентация
Информация
От историческо гледище.
Подземният храм-кладенец е открит през 1972 г. от Д.Митова-Джонова. Тя го датира в ХІІ-Х в.пр.Хр. и го свързва с културата „НУРАГИ”, от която най-голям брой запазени паметници днес има на о-в Сардиния, Италия. Извън Сардиния подобни строежи се броят на пръсти: с.Гърло (България), п-в Крим (Украйна) и Палестина. За България този обект е уникат.Особености
От архитектурно гледище.
Ако проследим коридора-стълбище в сечение, ще установим следния преход. В горния край, при входа коридорът има трапецовидно сечение, като покритието е осъществено с ОГРОМНИ ПЛОЧИ ОТ МЕГАЛИТЕН ТИП като долменните похлупаци, които понасят тежестта на огъване. При слизане надолу тежестта върху тавана на коридора нараства, съответно ширината на тавана, респ. дължината на мегалитните плочи, намалява. В долния край тежестта е максимална, но там коридорът вече има триъгълно сечение, покритието вече не е плоско, плочесто, а е осъществено по техниката на КАМЕННИЯ КЛИН, чиято устойчивост се дължи на тесния ключов камък в центъра. Така по протежение на стълбището формата на напречното му сечение и конструкцията на покритието му се изменят постепенно, за да поеме растящата тежест от все по-дебелия слой суха каменна зидария, покриваща съоръжението. Покритието започва с мегалитно, плоско покритие и завършва с клиновидно покритие. Гениално е решена сложна конструктивна задача само със средствата на суха каменна зидария.Вид и хронология
Квазимегалитен обект.
Подземен храм-кладенец.
История
Опазване
Изключителен по значение и естетично въздействие археологичен обект. В процеса на експонирането му през 80-те години на ХХв. малко е нарушен автентичният му вид, но това не пречи да е запазен все пак в относително добро състояние. Друг е въпросът, че от 1989 г. е изоставен съвършено без грижа, навесът над него рухна в 2008 г. Не се популяризира, пътят до него не е маркиран, обектът не се охранява. Добре е поне да се поддържа, да не обраства с паразитна растителност. Особено вредно е, ако се допусне в скалните процепи да израстват цели дръвчета, понеже те ще напукат зидовете. Нужна е и информация за посетителите.
Издирил, проверил
Литература
Д.Митова-Джонова „Археологически паметници в Пернишки окръг”, изд. НИПК, С., 1983.
Д.Митова-Джонова „Мегалитен храм-кладенец при с.Гърло, Пернишки окръг”, изд. НИПК, С., 1984.
Д.Митова-Джонова „Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци ІІІ-І хилядолетие пр. Хр.”, изд. Иврай, С., 2007.
Любомир Цонев „Един уникален и незаслужено забравен архитектурен паметник: храмът-кладенец край село Гърло, Брезнишко” - линк.
Любомир Цонев „За подземните куполи под брезнишкото село Гърло” - линк.
Д.Василева, К.Димов, Вл.Алексеев, В.Хаджимитов „Древен кладенец-телескоп край с.Гърло” - линк.
„Иманяри съсипват мегалитен храм-кладенец от световно значение край Брезник”, агенция Фокус по данни на Василка Паунова, Перник - линк.
Статии
Археоастрономична хипотеза за подземния храм - кладенец от сардински тип при с. Гърло, Брезнишко