

Отбелязано е само с. Врани кон, не точното място на обекта.
Всички снимки са взети от цитираната по-долу публикация
 План – поглед отгоре.
 Страничен надлъжен разрез – западна страна.
 Страничен надлъжен разрез – източна страна.

Задна стена.

Снимка на задната и западната странична стена от главната камера.
 Снимка на порталния вход.

Снимка на порталния преход между предната и главната камера.

Гугъл карта на района. Двете вероятни могили са при кръстчето.
 Мястото на двете могили е означено със син кръг.

Двете могили в по-едър план на Гугъл снимка. Означени са с 2 чертички вътре в кръга. Помежду им тече малка река.
 Могила № 1 (дясно), гледана откъм шосето Врани кон – Голямо Църквище. На заден план могила № 2, а в далечината с.Голямо Църквище.

Могила № 1, гледана откъм могила №2. В далечината с. Врани кон.

Могила № 2, гледана откъм могила № 1. В далечината с.Голямо Църквище.
ГОРЕ |
Местоположение
До с. Врани кон край Омуртаг.
Локализация
Координати още не са мерени.
Азимутална ориентация
Информация
Описанието се дава само според публикацията
Георги Гинев „Тракийска гробница при село Врани кон, община Омуртаг” – сп. Археология, год. ХL, кн. 3-4 (1999), стр. 43-48.
Особености
В гробницата отсъстват значителни находки, освен фрагменти от печени глинени съдове, типични за тракийската керамична традиция от V-ІV в.пр.Хр. Тя има, обаче, важно значение за мегалитната история по българските земи. Заедно с долмена при с.Тича, Котленско, - само на 10-тина км южно от нея – тя свидетелства за късна дифузия на мегалитната технология от Южна към Северна България, където не успява да се утвърди и масовизира.
(1) По план копира късните долмени: 2 камери и дромос.
(2) В градежа има очевидни следи от мегалитната техника:
(2-а) В ПРЕДНАТА КАМЕРА двете странични стени имат мегалитен характер – огромни монолитни плочи.
(2-б) В ГЛАВНАТА КАМЕРА едната странична и задната стена са изпълнени в суха зидария от дребни ломени камъни, понякога комбинирани с по-големи плочи. Такива смесени техники се срещат , например, в Ирландия и по островите от Западното Средиземноморие – все типично мегалитни райони.
(2-в) МЕЖДУ ДВЕТЕ КАМЕРИ има специален портал, създаден също в типично мегалитна техника: монолитни груби блокове изпълняват ролята на колони и прагове (горен и долен).
(3) Обработка на плочите и колоните: доста добре загладени и напомнят късните долменоподобни съоръжения в Казанлъшко (Малката могила) и Староселско (Джангова могила), но все още груби в сравнение с храмовете от времето на класическия тракийски разцвет (Старосел, Казанлък, Мезек, Свещари)
Вид и хронология
Квазимегалитен обект. Гробница
История
Опазване
Есента на 2010 авторите на сайта посетиха обекта. Оказа се, че
след разкопките археолозите отново са затрупали гробницата, така че
посетителят не може да види на място нищо. Според нас не е правилно
един архитектурен археологичен обект да се запазва от разрушаване
като се скрие от цялата доброжелателна интелигентна публика,
която практикува културен туризъм.
Издирил, проверил
Литература
Георги Гинев „Тракийска гробница при село Врани кон, община Омуртаг” – сп. Археология, год. ХL, кн. 3-4 (1999), стр. 43-48. |