МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ - стр. 1

МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ -стр. 2
(долмени в Сакар и Източни Родопи)

МЕГАЛИТИ В ГЪРЦИЯ

МЕГАЛИТИ В ТУРЦИЯ

Картата е взета от рекламната брошура: Георги Китов „Долината на тракийските царе”, снимки и дизайн: Виктор ООД, Казанлък, отпечатана в печатница 2М, Стара Загора, година не е посочена, но е след 2000.

Детайл от същата карта.

Открихме само една снимка от този обект, която е публикувана в книгата: Георги Китов „Долината на тракийските владетели”, второ преработено и допълнено издание, изд. Славена, Варна 2005г.

Местоположение

Координати не са определяни. Според показаната карта от рекламната брошура от Георги Китов Нанина могила е на изток от Мъглиж, два пъти по-далеч от Фъртуновата могила. Същевременно според цитираната книга от Георги Китов Фъртунова могила е на около 2 км източно от Мъглиж. Следователно Нанина могила би трябвало да е на около 4 км източно от Мъглиж. От картата личи също така, че тя е разположена близо до пресичането на локално шосе с подбалканската ж.п. линия.

Локализация

Координати не са известни.

Азимутална ориентация

Информация

Цитираме откривателя Георги Китов („Долината на тракийските владетели”, изд. Славена, Варна 2005г):

„Гробницата в Нанина могила /Мъглиж/ е повредена от злосторници. Тя има дълъг коридор с покритие от плоско разположени плочи. Някои от тях са изхвърлени от иманярите. В северния си край завършва с правоъгълно помещение, покрито по подобен начин. Въпреки ограбването в древността и старателното претърсване в наше време, при пресяването на почвата от пода открихме три лошо запазени бронзови монети, които са обаче достатъчно основание да се направи изводът, че последното използване на гробницата е през втората половина на ІV век преди Христа.

Особености

Размерите на Нанина могила не са дадени.
Гробната камера има правоъгълна форма, но градежът на стените, както и размерите на камерата не са описани, затова се въздържаме от коментар.
Коридорът е заснет достатъчно добре, за да се убедим в неговия квазимегалитен градеж. Стените са построени главно от забити вертикално една до друга големи и твърде груби плочи, които се допират по страничните си кантове, а отгоре са надстроени с няколко пласта суха зидария от доста по-дребни камъни с плочеста форма. По снимката може да се направи само приближена оценка на размерите. Ако приемем, че коридорът е широк около 1 м, то големите плочи по стените са с типични размери между 0.5 и 1 метър. Покритието на коридора, според Китов, също е било от груби плочи, които просто са били наредени една до друга, допирайки се по ръбовете си. Покривните плочи би трябвало да имат размери над 1 м, за да стъпят върху двете стени. Именно присъствието на сравнително големи груби плочи, които не са зидани, а само се допират по ръбовете си, сродява обекта с мегалитите.

Вид и хронология

Квазимегалитен обект. Гробница.

История

Опазване

Не ни е известно настоящото състояние на обекта. Съдейки по днешните стандартни представи за културно-историческото наследство у нас, той сигурно не се преценява като достатъчно атрактивен и най-вероятно е съвършено изоставен след разкопките на Георги Китов. Това, обаче, е жалко, понеже съоръжението в Нанина могила несъмнено обогатява нашето знание за междинната архитектура, която свързва мегалитите с класическите тракийски квадрови гробници по нашите земи. Този важен и интересен преход рядко може да се проследи другаде така добре, както у нас. Чудесно би било общинските власти в Мъглиж и Казанлък да оценят реалистично културно-туристическия потенциал на обекта и да го обгрижват наред с останалите могили в Казанлъшкия район.

Издирил, проверил

Литература

Георги Китов „Долината на тракийските царе”, рекламна брошура, снимки и дизайн: Виктор ООД, Казанлък, печатица: 2М, Стара Загора, година не е посочена, но е след 2000.

ГОРЕ