МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ - стр. 1

МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ -стр. 2
(долмени в Сакар и Източни Родопи)

МЕГАЛИТИ В ГЪРЦИЯ

МЕГАЛИТИ В ТУРЦИЯ

Общ вид на района около с.Ружица.

Релефна карта на областта между главния път Болярово-Средец и локалното шосе до с.Ружица. Могилата е белязана със синьо кръстче.

Гугъл снимка на същия район. Бялото кръгче западно от локалното шосе е могилата.

Снимки от разкопките на Даниела Агре през есента на 2004г.
Взети са от временната експозиция в музея Кабиле, Ямболско, 2011г.

(1) Поглед от входа на север по коридора към камерата. 2004.

(2) Отблизо: преддверието и порталът към камерата. Личи напуканата покривна плоча на портала към камерата. Забележете, че под напречната греда (т.н. линтел) на портала входът към камерата е зазидан. 2004.

(3 - лява снимка) Стенописите върху глинена замазка върху страничните стълбове на портала към главната камера. 2004. Това е най-големият публикуван участък. Не е ясно дали той е запазен в цялостен вид или на части, а също така в кой музей.
(4 - дясна снимка) Възстановка на стенописите върху порталния вход към камерата, снимка от в-к Дума, 08.03.2005 г. (клик върху снимка ще я увеличи)

(5) Теренна снимка на парче мазилка със запазени стенописи, 2004.

(6) Парчета мазилка със стенописи във временна експозиция в музея Кабиле. Сн. Любомир Цонев, 2011.

(7) Снимка от гробницата, публикувана в Интернет без дата. Съдейки по състоянието на обекта в 2011, предполагаме, че тази снимка показва обекта 2-3 години след разкопките от 2004, когато пръстта от стените вече е почнала да се свлича в изкопа поради ерозията, а целият терен наоколо постепенно буренясва. Под пропуканата напречна греда (линтел) от портала към камерата се вижда кухина, оттам се е влизало в камерата. Порталът е бил прокопан при разкопките. Вероятно там са били стенописите. Линтелът е бил подпрян в 2004 „временно” с парче дърво за обезопасяване. То си стои там и до днес - 2011г.

Няколко снимки 7 години след разкопките, 2011 (Любомир Цонев).

(8) Поглед към могилата от юг. На преден план изоставени блокове. Растителността покрива разкопките, пръстта се свлича в дромоса. 2011г.

(9) Поглед към могилата от юг. 2011. Дъските са останки от временното покритие при разкопките – поддържали са голямо парче найлон.

(10) Поглед отгоре през «защитното покритие» към входа на камерата: Найлонът отдавна го няма, а решетката от дъски и прътове гние. 2011г.

(11) Входът към камерата отблизо в 2011. Вижда се пропуканата напречна греда (линтел) от портала към камерата. Под линтела личи почти затрупана дъбовата цепеница, с която той е бил подпрян при разкопките. Камерата вече е засипана от свличащата се пръст. (Клик върху снимката ще я увеличи)

(12) Част от стената на дромоса пред входа към камерата. 2011.

(13) Разхвърляни блокове от преддверието или от дромоса. 2011.

(14) Разхвърляни блокове от преддверието или от дромоса. 2011.

(15) Натрошени камъни от зидарията на дромоса. 2011.

ГОРЕ

Местоположение

Когато тръгнете от Елхово на изток по пътя, който води през Средец към Бургас, между селата Болярово и Голямо Крушево срещате отбивка надясно, на юг, която води към с.Ружица. Могилата с гробницата е по средата между тази отбивка и самото село Ружица, също вдясно, т.е. западно от пътя, сред нивите. Могилата е сравнително ниска.

Локализация

N 42˚ 09.524'
E 26˚ 51.718'

Азимутална ориентация

Информация

Подробни данни от цитираната статия на Даниела Агре:
„Могилата се намира на 1.5 км северозападно от с.Ружица. В южния й сектор е открита разрушена монументална гробница. Тя се състои от гробна камера, преддверие и дромос с обща дължина 7.05 м.
Гробницата е изградена от варовикови блокове и необратобени гранитни плочи без спойка. Фасадата е разрушена. От горната й част са запазени от 1 до 3 реда обработени варовикови плочи с квадратна форма. Долната част на фасадата вероятно е иззидана с кирпич.
Дромосът е с размери ширина 0.70м, дължина 3.08м, височина 1.40м при дебелина на стената 0.75-0.80м. За основа са използвани варовикови квадри с различни размери, над тях започват редове от кирпич.
Преддверието има дължина 0.89м и ширина 1.08м. Двете му стени са изградени от по един вертикален ред варовикови камъни с обработени стени, наредени в редове с различни размери. Този вид камък се явява облицовка на кирпичената стена, която минава зад него.
Покритието на дромоса и преддверието е плоско. То се състои от пет необработени гранитни плочи, поставени напречно. Преддверието се опира на фуга към стената на гробната камера. Следва врата към гробната камера със запазена височина 1.30м, ширина 0.60м и дължина 0.66м. Покривът е изработен от една плоча.
Гробната камера има правоъгълна форма и размери: дължина 2.35м и ширина 1.48м. Западната стена е запазена до височина 1.60м, източната до 0.80м, а северната до 1.72м. Има плоско покритие от гранитни необработени плочи. Подът на гробната камера и дромоса е от добре трамбован заравнен глинен пласт. В гробната камера има разкрито ложе от кирпичени блокове. Северната половина на камерата е разбита.
Цялата вътрешност на гробницата е била покрита с тънка замазка, боядисана в бяло, следи от която са запазени на отделни места. В камерата се влиза през двукрила, вероятно дървена врата.
Стените на входа към гробната камера са покрити с фрески. Те са изпълнени в три цвята – охра, червен и бял. Нанесени са върху кирпич с дебелина 0.05м, който облицова страниците на вратата. Мотивите върху фреските са много разнообразни – триъгълници, ромбове, меандри (големи и малки), палмети, бръшлянови листа, спирали, квадрати и др. Подобни орнаменти, оцветени по този начин, засега не са известни в Тракия. Сходства се откриват в отделни елементи в някои гробници в Мала Азия, датирани към VІІ-VІ в.пр.Хр.”.

Особености

Допълнителен коментар от Любомир Цонев.
Според цитираната публикация в Интернет от 17 юли 2006 близо до село Ружица имало и два долмена, които изглежда не са оцелели до днес. Това е важна подроброст, понеже свидетелства, че районът е съдържал и типични мегалитни паметници.
Според археолозите гробницата в Ружица се отнася към VІ или V в.пр.Хр., което я прави най-ранната гробница както на територията на българска Странджа, така и в цяла Югозападна България.
За съжаление не открих чертежи на гробницата, но според описанието на археолозите гробницата в Ружица е изпълнена в уникално съчетание на разнородни строителни техники.
(а) Стените са изградени от големи глинени кирпичи и камък.
(б) Монолитни гранитни блокове, наредени хоризонтално, са покривали коридора и гробната камера.
(в) Погребалното ложе в камерата е направено не от камък, както е във всички проучени тракийски гробници, а от кирпич.
Очевидно гробницата комбинира макроелементи (твърде големи варовикови и гранитни блокове с мегалитен характер) и микроелементи (дребни ломени камъни и кирпич). В този смисъл гробницата в Ружица е прекрасен пример за съоръжение с междинен архитектурен характер - между по-ранните мегалитни съоръжения (долмените) и по-късните класически тракийски квадрови гробници. Смята се, че гробницата е дело на тракийски майстори, защото всички каменни блокове са обработени на място.
Според Даниела Агре в гробницата се е влизало, тя е била отворена около 50 години, за което говорят изтритите прагове. Имала е двукрила дървена врата, в горната част са намерени дупки от пантите. Това е интересен детайл, понеже показва, че «гробницата» в Ружица е била третирана в миналото и като мавзолей - за многократно посещаване и отдаване на почит. Така се потвърждава правилността на подхода, предложен от Георги Китов: добре е подобни обекти да се именуват с термина «подмогилно съоръжение», който засяга само техническата им страна, без да фиксира функцията им – понеже тя бива различна, а често е смесена и дори може да се промени във времето.
Фреските са другата уникална черта на гробницата. Те са своеобразни както по техника, така и по съдържание. Те съдържат изцяло декоративни мотиви, нямат реалистично изобразени растения, животни или хора. В този смисъл са твърде архаични: подобни абстрактни декорации намираме в големите долмени с украсени лицеви плочи при с. Голям Дервент, но също така и в мраморните плочи, намерени край Разлог, които се пазят в Археологическия музей в София. Цялата гробна камера също е била оцветена в бяло, а в основата е имала черен кант. По стените на преддверието бялата боя също е положена върху калов разтвор.

Всичките елементи на обекта в Ружица съдържат признаци на примитивност, на недостатъчен опит. Това твърдение не е подценяване на творческите умения, а признак за древност на самия обект.
/1/ Употребените плочи от мегалитен тип са както гранитни, т.е. достатъчно здрави, подобно на долмените, така и варовикови, шуплести, които не носят голямо натоварване и са се пропукали в миналото.
/2/ Зидовете от ломени камъни и кирпич също не са особено стабилни за подобно голямо съоръжение, което освен това е било покрито с могилен насип със значителна тежест. Камъкът за градежа е много мек и при някакво силно земетресение в древността част от камъните са рухнали.
/3/ Фреските са чисто абстрактно-декоративни, нямат фигурален, изобразителен характер, което е свидетелство за предкласическо тракийско изкуство; да си припомним, например, украсата по съдовете от Вълчетрънското съкровище в съпоставка с по-късните Панагюрско и Рогозенско съкровища; да си припомним още гравираната украса по лицевите плочи на двата съседни долмена в с. Голям Дервент.

Вид и хронология

Квазимегалитен обект. Гробница.

История

Опазване

Проверката в 2011 г. показа, че засега обектът е съвършено изоставен. Теренът се покрива с паразитна растителност, вертикалните стени на изкопа се свличат върху разкопаната зона. Съоръжението в Ружица е изключително интересно и своеобразно междинно звено, което свързва мегалитите с класическите тракийски квадрови гробници по нашите земи. Този важен и интересен преход рядко може да се проследи другаде така добре, както у нас.
Спасяването и консервирането на гробницата в Ружица се налага спешно, понеже тя е в нестабилно състояние и се руши видимо твърде бързо. Дано да не я сполети съдбата на кромлеха при с.Старо Железаре, Пловдивско, който за десетина години след откриването му от Георги Китов (2002) вече се разпадна изцяло.

Би било много полезно, ако гробницата от с. Ружица се пресъздаде в археологическия музей на гр. Елхово, понеже изоставена на терена тя се руши много бързо. При реконструкцията може да се ползват както оригинални блокове, така и новосъздадени елементи, чиято неоригиналност е отбелязана например чрез специалния им цвят, за да не заблуждава зрителя. Трябва, естествено, да се възстанови точно и ориентацията на дромоса. В портала към камерата ще се вградят подходящи копия на стенописите.

Издирил, проверил

Литература

Даниела Агре „Археологически разкопки на надгробна могила в землището на с. Ружица, община Болярово, през 2004г.” – Археологически открития и разкопки през 2004 г., изд. НАИМ – БАН, С 2005г.

Линк. 17 юли 2006,
Публикация без посочен автор.

Линк. Статия от Велиана Христова във в-к Дума, 08.03.2005.