Скално-изсечен менхир край с. Старосел

МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ - СКАЛНИ МЕНХИРИ
Скално-изсечен менхир край с. Старосел, между градовете Стрелча и Хисар (КОД RM-002/BG)

карта Старосел
Мястото на скалата е означено със синьо кръгче.

Уйов камик
Снимка от неизвестен автор. Взета е от цитираната книга на Георги Китов.

Местоположение

В района на Четиньова могила, където Георги Китов разкри един от най-големите подмогилни тракийски храмове. Местността носела името Уйов камик.

Локализация

Азимутална ориентация

Информация

В книгата си „Могили, храмове, гробници”, изд. ТЕМП, С 2008, стр. 197 Георги Китов разказва следната история:

„Отново горските ни разказаха за един странен камък, наричан от местните Уйов камик. Той бил на около 4-5 км от могилата и бил абсолютно точно копие на фалос с всички подробности. Като се знае, че този орган е символ на плодородие и на мъжкото начало – мястото е било важно тракийско светилище. Преди години иманярите решили, че това е нишан и го взривили, убедени, че под него е скрито съкровище. … Фалосът е с диаметър 1 и височина не по-малко от 2.8-3м … Естествената скала е допълнително и много умело дообработена до моделиране на едно сериозно скулптурно произведение. Така към известните ни в района светилища Гарванов камик, Каменица и това под Пейчова могила, се прибавя още едно, при това с много висока стойност.

Особености

Коментар от Любомир Цонев:
(1) В България е имало поне два (i) скално-изсечени и (ii) определено фалосовидни менхира. Следователно, Доспатският не е уникален по тези два показателя.
(2) Но публикуваният от Китов е уникален по своята прецизна и реалистична техника! Тя няма аналози у нас дори в по-късни времена. Това за мен е странно и се нуждае от допълнителен анализ и размисъл!

(3) И двата са далеч от типично мегалитните райони, но са близо или в самите земи на племето одриси - Зап.Родопи и Същинска Средна гора. А именно одрисите изглежда са приемници и завършители на мегалитната култура на Балканите.

Вид и хронология

Скално-изсечен менхир.

История

Опазване

За жалост невъзможно – обектът е бил взривен от иманяри в края на ХХв.! Но това не пречи да се помни и отбележи по някакъв начин, да речем с табела при староселския тракийски храм.

Издирил, проверил

Литература

Георги Китов „Могили, храмове, гробници”, изд. ТЕМП, С 2008, стр. 197

Любомир Цонев „Мегалитите в България”, изд. Фараго, С 2010.

Ателие "DIGITALISIMUS" - изработка на сайтове, SEO, поддръжка