(Гугъл карта на района, надписана от Любомир Цонев)
Снимка Иван Христов, 2009г., взета от цитираната по-долу книга.
Схема Иван Христов, 2009г., взета от цитираната по-долу книга.
|
Местоположение
По данни на откривателя археолога Иван Христов кръгът е разположен по границата между Западните и Източните Родопи.
Локализация
Азимутална ориентация
Информация
Мегалитен кръг недалеч от светилището Белинташ
Особености
Ив. Христов в цитираната по-долу книга:
>> Обектът е разположен по трасето на вододелния хребет, водещ своето начало от Тополовския проход. В югозападното подножие на едноименния връх [Турската куля – б.м.Л.Ц.] е построено кръгло каменно съоръжение с диаметър 15м. Съоръжението е изградено от масивни каменни блокове с правоъгълна форма, побити в земята около ниска скала. … Височината на камъните стига до 0.80 м над повърхността. В центъра на съоръжението са открити керамични фрагменти от І хил. пр. Хр. … Паметникът в м. Турската куля носи всички черти на мегалитно строителство … паметници от този тип не са известни в Западните Родопи. << (от тази книга са горните 2 фигури)
Л.Цонев: Ив.Христов определя обекта като кромлех. Според мен е по-подходящо да се определи като мегалитоподобен каменен кръг, понеже не е образуван от забити в кръг раздалечени колоновидни блокове-менхири, както в класическите кромлехи, а от забити вертикално в кръг огромни плочи, опиращи се по страничните си ръбове. Това уточнение не засяга функцията на обекта. Както става ясно от изброените в настоящия сайт каменни кръгове от мегалитен тип, с такива съоръжения са били ограждани гробове, светилища, долмени, т.е. духовни места от разнообразен тип. Кромлехите също се градят около разнообразни центрове: свещени скали (Долни Главанак), около празно, но навярно свещено пространство (Старо Железаре) или около долмен (вж. например долмена до музея в Хасково).
Вид и хронология
Мегалитен кръг
История
Опазване
Обектът е изоставен е без никаква грижа и поддръжка.
Издирил, проверил
Литература
Иван Христов „Светилища на древните траки в Родопите (Добростан – Градище)”, изд. Фабер, С 2009, стр. 81-83
|