Нашето отечество България
МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ -стр. 2
(долмени в Сакар и Източни Родопи)
Девташлари в източната покрайнина на с. Царев брод, Шуменска област (КОД GM-008/BG)
Карта на района. Групата менхири при с.Царев брод е белязана със синя точка и стрелка.
Гугъл снимка. Групата менхири при с.Царев брод е оградена със син кръг.
На тази Гугъл-снимка се виждат както повалените все още цели менхири, така и начупените, чиито парчета най-често лежат едно до друго в тревата.
Рулетката върху всички снимки е с дължита 1м.
Сн. Любомир Цонев, 2010г.
Сн. Любомир Цонев, 2010г.
Сн. Любомир Цонев, 2010г.
Сн. Любомир Цонев, 2010г.
Сн. Любомир Цонев, 2010г.
Местоположение
В източната покрайнина на с. Царев брод, Шуменско
Локализация
Азимутална ориентация
Информация
Групата менхири при с.Царев брод е оцеляла до днес във вида, който е фотодокументиран от К. Шкорпил в 1905г. в документалното приложение към сборника „Абоба-Плиска”. Поляната е силно обрасла с паразитни храсталаци, но, слава Богу, поне менхирите досега не са били унищожени.
Особености
Нито един не е запазен изправен в оригинално положение. Някои са цели, а при другите личи брутален опит да бъдат разрязани на 3-4 части по дължина, вероятно за да бъдат по-лесно пренесени за някакво друго използване, но после тази идея е била изоставена. Тази намеса е станала още преди Шкорпил да ги фотографира в 1905г.
Всичките са еднотипни - вретеновидни, грубо, но грижливо оформени и заоблени, макар и не като правилни цилиндри. В горната си половина обикновено са леко заострени, а долу са с по-голям диаметър 0.5-0.7м. Изглежда, че са стърчали над земята типично 1.7-2м, а ако добавим поне 0.5м забиване под земята, дължината им е била около 2.5м.
Вид и хронология
Менхири. Девташлари.
История
Опазване
Посещението на тази група от доста едри и, бих казал, типични, менхири е изключително романтично преживяване. Те определено напомнят по размери класическите менхири в Карнак, Франция.
Засега не личи да се полага някаква грижа за тях, но дано поне и за в бъдеще да си останат там и никой да не ги унищожава. Естествено, би било добре Шуменският музей да уреди разчистването и експонирането на всичките мегалитни паметници в района, както и да ги популяризира, без, разбира се, да заблуждава публиката, че са дело на ранните българи, понеже такава връзка в никакъв случай не може да се смята за доказана. Това дело не изисква особени инвестиции, изисква главно съпричастие и осъзнаване на културната ни отговорност към идните поколения.Издирил, проверил
Литература
Карел Шкорпил - „Абоба-Плиска”, изд. на Руския археологичен институт в Константинопол, 1905г. (документалното приложение)