МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ - стр. 1

МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ -стр. 2
(долмени в Сакар и Източни Родопи)

МЕГАЛИТИ В ГЪРЦИЯ

МЕГАЛИТИ В ТУРЦИЯ

Точното разположение на местността и обекта не са известни.

Снимки (всичките са взети от цитираната по-долу публикация)

Гробницата в могила № 1 при с.Черничино

Входът към гробната камера

Разкритата от иманяри подобна гробница в местността Менекенските камъни при гр.Маджарово

Чертежи на гробницата от изток, запад и отгоре. Азимутална ориентация на оста: 200˚ (не е ясно дали е правена корекция от 5˚ за отликата между магнитен и географски север).

ГОРЕ

Местоположение

В местността Чуките край с.Черничино. Под могила с височина 4 и диаметър 40м.

Локализация

Координати не са известни.

Азимутална ориентация

Информация

Описанието може да се намери само в оригиналната публикация на проучвателите, цитирана по-долу.
Гробницата има непокрит дромос, предна и главна камера. Каменните блокове и плочи са от вулканска скала – туф.

Особености

(1) По план копира късните долмени: 2 камери и дромос.
(2) В градежа има очевидни следи от мегалитен подход:
(2-а) В ПРЕДНАТА КАМЕРА двете странични стени имат мегалитен характер – огромни монолитни плочи.
(2-б) В ГЛАВНАТА КАМЕРА стените са съставени от по-малки плочи, но все пак не са класическа зидария от квадри; въпросните плочи се опират не по широките си стени (както квадрите), а по кантовете си една над друга.
(2-в) МЕЖДУ ДВЕТЕ КАМЕРИ има специален портал, създаден също в типично мегалитна техника: монолитни блокове изпълняват ролята на колони и прагове (горен и долен).
(3) Обработка на плочите и колоните: доста добре загладени и напомнят късните долменоподобни съоръжения в Казанлъшко (Малката могила) и Староселско (Джангова могила), но все още груби в сравнение с храмовете от времето на класическия тракийски разцвет (Старосел, Казанлък, Мезек, Свещари).
Ето как описват градежа на стените самите проучватели: „В предгробната камера стените са изградени от различни по големина блокове, които не образуват правилни редове и на места са подравнявани с плочи. ... Гробната камера е изградена както предгробната, най-долният ред е от блокове с различна височина, за да прилягат към неравната повърхност на скалата. Във втория и третия ред, обаче, се долавя стремеж към ортостатен принцип на градеж, въпреки че фугите на редовете от различните стени се разминават.”
Ето и тяхното описание на специфичното покритие на гробницата: „Специфично е тристранното скосяване на стените, което е без аналог сред досега проучените зидани гробници. Рядко срещан е подходът за изграждане на конзолен свод от хоризонтално положени дълги блокове, както и затварянето му значително преди зенита, така че покритието получава трапецовидно напречно сечение.”
Всъщност покритието на Черниченската гробница – както и хоризонталният й план - силно наподобява късните двукамерни долмени в Сакар и Странджа, чиито напречни стени са не само трапецовидни, но и допълнително скосени в горните ъгли, а надлъжните стени са съставени от по две плочи, лежащи .по надлъжните кантове една върху друга. В този смисъл откриваме твърде силно подобие в конструкциите на твата вида обекти.
По находките, главно керамика, проучвателите датират гробницата в периода ІV-ІІІ в.пр.Хр.
Според проучвателите: „По своите архитектурни характеристики гробницата при Черничино стои най-близо до двете гробници при Маджарово. Тя отстои само на 4 км Ю/ЮЗ от  местността Менекенските камъни, където през 80-те години на ХХ в. е открита и проучена зидана гробница (Чапъров 1985), а през 90-те в съседна могила от иманяри е разкрита втора подобна.”

Вид и хронология

Квазимегалитен обект. Гробница.

История

Опазване

Проучвателите твърдят следното: „След приключване на проучванията над гробницата беше изградено защитно покритие, под което бяха съхранени и откритите плочи, фрагменти от каменни блокове и детайли.”
Не е ясно дали тази гробница е достъпна за публика. Дано не е зарита наново след обследването, подобно на аналогичната гробница при с.Врани кон до Омуртаг.

Издирил, проверил

Литература

Георги Нехризов, Юлия Цветкова „Спасителни разкопки на зидана гробница при с.Черничино, Ивайловградско” – Археологически открития и разкопки през 2007г., изд. НАИМ-БАН, С 2008г.