
Точното разположение на местността и обекта не са известни.
Снимки (всичките са взети от цитираната по-долу публикация)
 Гробницата в могила № 1 при с.Черничино
 Входът към гробната камера
 Разкритата от иманяри подобна гробница в местността Менекенските камъни при гр.Маджарово

Чертежи на гробницата от изток, запад и отгоре. Азимутална ориентация на оста: 200˚ (не е ясно дали е правена корекция от 5˚ за отликата между магнитен и географски север).
ГОРЕ |
Местоположение
В местността Чуките край с.Черничино. Под могила с височина 4 и диаметър 40м.
Локализация
Координати не са известни.
Азимутална ориентация
Информация
Описанието може да се намери само в оригиналната публикация на проучвателите, цитирана по-долу.
Гробницата има непокрит дромос, предна и главна камера. Каменните блокове и плочи са от вулканска скала – туф.
Особености
(1) По план копира късните долмени: 2 камери и дромос.
(2) В градежа има очевидни следи от мегалитен подход:
(2-а) В ПРЕДНАТА КАМЕРА двете странични стени имат мегалитен характер – огромни монолитни плочи.
(2-б) В ГЛАВНАТА КАМЕРА стените са съставени от по-малки плочи, но все пак не са класическа зидария от квадри; въпросните плочи се опират не по широките си стени (както квадрите), а по кантовете си една над друга.
(2-в) МЕЖДУ ДВЕТЕ КАМЕРИ има специален портал, създаден също в типично мегалитна техника: монолитни блокове изпълняват ролята на колони и прагове (горен и долен).
(3) Обработка на плочите и колоните: доста добре загладени и напомнят късните долменоподобни съоръжения в Казанлъшко (Малката могила) и Староселско (Джангова могила), но все още груби в сравнение с храмовете от времето на класическия тракийски разцвет (Старосел, Казанлък, Мезек, Свещари).
Ето как описват градежа на стените самите проучватели: „В предгробната камера стените са изградени от различни по големина блокове, които не образуват правилни редове и на места са подравнявани с плочи. ... Гробната камера е изградена както предгробната, най-долният ред е от блокове с различна височина, за да прилягат към неравната повърхност на скалата. Във втория и третия ред, обаче, се долавя стремеж към ортостатен принцип на градеж, въпреки че фугите на редовете от различните стени се разминават.”
Ето и тяхното описание на специфичното покритие на гробницата: „Специфично е тристранното скосяване на стените, което е без аналог сред досега проучените зидани гробници. Рядко срещан е подходът за изграждане на конзолен свод от хоризонтално положени дълги блокове, както и затварянето му значително преди зенита, така че покритието получава трапецовидно напречно сечение.”
Всъщност покритието на Черниченската гробница – както и хоризонталният й план - силно наподобява късните двукамерни долмени в Сакар и Странджа, чиито напречни стени са не само трапецовидни, но и допълнително скосени в горните ъгли, а надлъжните стени са съставени от по две плочи, лежащи .по надлъжните кантове една върху друга. В този смисъл откриваме твърде силно подобие в конструкциите на твата вида обекти.
По находките, главно керамика, проучвателите датират гробницата в периода ІV-ІІІ в.пр.Хр.
Според проучвателите: „По своите архитектурни характеристики гробницата при Черничино стои най-близо до двете гробници при Маджарово. Тя отстои само на 4 км Ю/ЮЗ от местността Менекенските камъни, където през 80-те години на ХХ в. е открита и проучена зидана гробница (Чапъров 1985), а през 90-те в съседна могила от иманяри е разкрита втора подобна.”
Според нас споменатата тук група от три подобни по конструкция и методи на изграждане гробници в района на гр. Маджарово има важно значение за мегалитната история по българските земи. Тя свидетелства за късна дифузия на мегалитната технология от Одринската яка на запад (Черничино-Маджарово) и на север (Врани кон - Омуртаг).
Вид и хронология
Квазимегалитен обект. Гробница.
История
Опазване
Проучвателите твърдят следното: „След приключване на проучванията над гробницата беше изградено защитно покритие, под което бяха съхранени и откритите плочи, фрагменти от каменни блокове и детайли.”
Не е ясно дали тази гробница е достъпна за публика. Дано не е зарита наново след обследването, подобно на аналогичната гробница при с.Врани кон до Омуртаг.
Според нас не е правилно един архитектурен археологичен обект да се запазва от разрушаване като се скрие от цялата доброжелателна интелигентна публика, която практикува културен туризъм.
Издирил, проверил
Литература
Георги Нехризов, Юлия Цветкова „Спасителни разкопки на зидана гробница при с.Черничино, Ивайловградско” – Археологически открития и разкопки през 2007г., изд. НАИМ-БАН, С 2008г. |